Когато тръгвам към Veda House, знам само, че отивам в новата чайна в София. Отправям се пеша към адреса – ъгъла на Христо Ботев и Гладстон. Времето е прекрасно, а трафикът – ужасен. По пътя ми невротичен шофьор се опитва да мине на червено през мен, спирам го с ръка и виждам през стъклото как ме псува. И аз го псувам наум и продължавам с твърдото намерение следващия път непременно да взема такси.
Намирам лесно Veda House и забелязвам, че на табелата вместо Чайна пише Къща за чай и мъдрост. Все още изнервена нахлувам вътре и заварвам собствениците Деница и Слави – и двамата разливат широки усмивки и ми става ясно, че на това място грижите се оставят навън.
Първият етаж на чайната е ефирен и светъл и макар пространството да е много малко, изглежда просторно. Ние обаче се качваме на горния етаж и накрая на стълбите откривам мястото за обувки, нещо като коридора у дома.
С Деница и Слави сядаме около ниска масичка в ъгъла. Вместо столове навсякъде има възглавници, от които сам да си сглобиш най-удобното място за сядане.
Започват да ми разказват за чая – за историята, технологията на приготвяне, за доставчиците си, 50-те вида чай, които можеш да опиташ в чайната. През цялото време се смеят, а аз стриктно си водя бележки. Още тогава усещам, че те са по-скоро за мен самата, отколкото за този текст – Veda House е изживяване, а не енциклопедия за чая.
Докато поръчваме на усмихнатите момичета, които работят в чайната, на Слави му хрумва да опита нов начин на приготване на плодовия чай. Обсъжда с Деница и взимат решение да поръчат нови чайничета, в които плодовете да се слагат без цедка и да падат в чашата, за да ги хапнеш след това. Виждам, че нещата там се случват точно така – спонтанно и истински.
Междувременно Деница ми разказва за вида зелен чай, който й е любим в момента. Питам я дали често сменя вкусовете. “Когато открия някой нов вкус…”, казва тя, “й трябва време, за да го откаже”, довършва отговора й Слави и тримата избухваме в смях.
Говорим си за стреса в живота, за книгите в чайната, за идеите им, за идеите въобще, за местата в града, където да оставиш цигарения дим навън и да се заредиш с енергия. “Искахме чайната да е къща за общуване и мъдрост”, споделя Деница. И сте се справили отлично, допълвам аз наум.
По-късно говорим за куп други неща, между които домашния лют сладолед, който Слави приготвя. Разказват ми и за различните уъркшопове и събития, които ще се случват занапред във Veda House. Чувствам се, все едно съм срещнала стари приятели.
Разбирам колко много часове съм прекарала в чайната, едва когато светлината навън се променя. Време е да тръгвам, а не ми се ще – разглеждам кутиите за чай в магазинчето, вместено в чайната, хващам чашите, спирам се пред бурканите с кафява захар. Забавям тръгването си максимално, но накрая все пак се отправям към вратата. Деница и Слави тръгват с мен и ме повеждат из близките малки улички към една специална пекарна. За нея ще разкажем някой друг път.