Булгаков пише повестта Кучешко сърце през 1925, години преди романа си Майстора и Маргарита, но двете произведения често са поставяни редом едно до друго от критиката. Авторът не доживява отпечатването им, но по-късно неговите творби му носят световна известност.

През 1926, само година след довършването на повестта, в апартамента на писателя е направен обиск. Властите изземат ръкописа на Кучешко сърце, както и дневника на автора, написан в антикомунистически дух. Но „ръкописите не горят“, както пророчески пише Булгаков. Творбата е публикувана за първи път 43 години по-късно – през 1968.

Историята на Булгаков в Кучешко сърце е силно повлияна от Франкенщайн на Мери Шели. През 1925  успешният хирург и светило на медицината проф. Филип Филипович Преображенски прибира бездомно куче и му прави операция, като му присажда хипофизата и семенните жлези на умрял алкохолизиран пролетарий. Така кучето постепенно се превръща в човек – Полиграф Полиграфович Бубев. Човек брутален, глуповат и нагъл, без никакви обноски и култура, силно мразещ котки. Тази нова личност, „строителят на новия живот“, се сдобива и с власт и се превръща в заплаха. Налага се Преображенски да направи още една операция, за да поправи грешката.