За да е непретенциозно. Аз затова си кръстих театъра Никой. За да е непринудено, да се играе на места, където не трябва да е сцена или театър. А и винаги съм си мечтала да си пуша по време на представлението и да си пия нещо, ха-ха.
Какви хора ви видяха през този период?
Ами много различни. Хората, които ходят на клубен театър?– тези, които познавам, а те наистина са “група съветски учени”, са много умни, но не се кефят на съвременния театър тук. Това са хора, които се интересуват от европейско кино, от европейкски театър, хора, които са попътували малко… На тях им е скучно това тукашно “новаторство” и му намират алтернатива в клубния театър.
Каква е разликата с театралната сцена?
Ами много е различно. Аз съм забравила какво е усещането на това пространство. Друго си е в театър. Това в крайна сметка е куклен театър и има неща, които са много магийни. И когато е пълен мрак, е друго. Няма ги несгодите?– не се чудиш как да си подредиш нещата, как ще се гънеш, защото играеш на 2 метра…
Защо реши да се преместиш в театъра?
Поканиха ме. Освен това затвориха Шипка, в 3 уши вече е нерентабилно да се играе, имаме бременно момиче пак в групата (откакто Туп-туп се играе, винаги има по една бременна?– бел. авт.). Освен това смятам, че представленията ще се харесват. Защото това е нещо, което хората не са виждали. И то?– в кратка форма. Аз смятам, че в днешния свят няма какво да кажеш в повече от 45 минути.
Знам, че скоро заминаваш да поставяш ново представление в няколко европейски театъра. Къде и какво?
В Унгария ме поканиха от два държавни театъра. Един режисьор винаги ме кани на своите фестивали?– там са виждали всичките ми представления. Ще правя куклен спектакъл Рибарят и златната рибка?– по оригиналната приказка на Пушкин. Мисля след това да го направя и в България.
Разкажи за лампите, които правиш?– проекта ти Лумаджи?
Този проект е от много време. За съжаление в момента ми трябват пари за сайт и за материали. И ми трябва краен срок. Това не са дизайнерски лампи?– аз правя театрална лампа, произведение на изкуството, за шантави хора. Винаги има история вътре, приказка.
Как измисляш всичките си спектакли и образи?
Аз съм психар?– виждам всичко в картинки. Съответно съм доста глупава?– ако ме питаш коя е столицата на нещо, няма да ти кажа. Или развиваш съзнанието, или подсъзнанието. Ако има баланс е чудесно, по Юнг казано, много уважавам Юнг. Но всеки прави избора си и следва съдбата си. В крайна сметка всички търсим едно и също?– любов…
