Култовите кабарета на Стара София, съхранили цели истории

Преди обаче тези кабарета да се превърнат в трън в очите на дамите и господата от висшето общество – през 20-те години на XX век, вестниците Дневник и Софийски новини сипят огън и жупел срещу друг нов враг в моралните устои на София – тангото. Аржентинско танго в столицата можело да се танцува единствено в двора на Славянска беседа, и то само защото там свирел оркестърът на Атанас Сотиров, известен като Златното циганче. След като Циганчето допуска тангото и безсрамната близост на телата в Славянска беседа – около Градската градина като гъби започват да изникват първите локали и кабарета. След тяхната поява в нощния живот на столицата – интересното определено започва.

Годината е 1851 г. В немного големия тогава град Шумла, или Шумен, група жени, събрани до голямата алея в градската градина, оживено разговарят. Разговорът преминава от тихо шепнене до високи възгласи, а темата е толкова пикантна, че кара уважаемите госпожи да се озъртат припряно всеки път, когато споменат нечие име. Единственото име обаче, което се откроява в този разговор и което се изрича с нескрито възмущение, е едно – Михай Шафран. Създателят на първия български оркестър и назначен за капелмайстор на турския военен оркестър в града си е позволил нещо немислимо. Още много преди появата на кабаретата Михай Шафран създава първото в Шумен кафе-шантан. Това му донася скоропостижно точно две неща – яростния гняв на омъжените шуменски дами и доста по-приятната вечна градска слава. Кафе-шатаните, или "пеещите кафенета", се зараждат в Париж през 1820 г. под името Cafe chantant. Георги Каназирски-Верин в книгата си София преди 100 години свидетелства, че софийските кафе-шантани притежавали 10–15 маси и няколко сепарета, в които се сервира чай, кафе, бира, евксиноградско бяло вино и шампанско на високи цени. По-скандалното обаче било, че в тях пеели и танцували жени. Жени, и то какви! Певиците в кафе-шантаните били безсрамно млади, провокативно облечени или разголени и пеели в съпровод на пиано непретенциозни закачливи песни. Те били предимно австрийки, румънки, гъркини и сръбкини, които нямали нищо против между изпълненията да бъдат повикани от клиентите за разговор и консумация. Именно тези невинни старлетки предизвикали истинска буря в иначе монотонния живот на малкия Шумен, а уважаваните омъжени дами от града започнали да ги наричат жлъчно шантонерки или шафрантии по аналог с турската дума шъфрънтъ, т.е. леконравни жени. Дори патриархът на българската литература – самият Иван Вазов, увековечил шантонерките, "тези ужасни жени" в своя разказ Госпожата му. В него пикантна история свързва богат чиновник със страдаща дама, дошла да се лекува в Банкя, но по-късно се оказала шантонерка – изкусна прелъстителна певица от поредния кафе-шантан. Въпреки тези горещи страсти кафе-шантаните не само не престават да съществуват, а съвсем естествено преминават на друго ниво.

Когато модата на първите кабарета у нас стремглаво завладява София, големият ни общественик Атанас Буров изрича крилата фраза – "семейната жена – скучна като проповедник и жалка като агитатор на евтино четиво по книжните пазари край Сена, гледа на кабарето като на чума". Думите му са абсолютно точни – освен гневните шуменки много скоро и дамите от софийската бохема, особено омъжените, започват да недолюбват нововъведенията в софийския нощен живот – тяхно величество кабаретата. Създадени от находчивия Егон Карнеги, те се превръщат в истинска сензация у нас, а женски групи като Новите амазонки от кабаре Нова Америка влудяват публиката. Момичетата – звезди на софийския нощен живот, предизвикват не само с обшитите си с пайети оскъдни костюми, но и с двучасови шоупрограми. Кабаретата са много по-изисканият вариант на кафе-шантаните с тежките си завеси от плътен плюш, които не допускат нито звукът да излезе навън, нито любопитните погледи да проследят какво се случва вътре. Карнеги безпогрешно усеща пулса на Стара София и създава някои от най-популярните кабарета в столицата – Нова Америка, Жасмин, Лорелай, Лорета Брикси и Капернаум. Сред тях истинско бижу в короната несъмнено е кабаре Капернаум на улица Леге, с клон на улица Позитано, което спирало дъха на всеки, който го прекрачи, с разточителния си лукс. След време такова се появява и в Пловдив – кабаре Ясика Бени. Освен луксозни кабаретата в Стара София определено са били и екзотични – в прочутото Циганско кабаре на дебелата Кева са се преплитали ориенталските песни и танци, а най-голямата атракция бил козелът на собственичката, който лочел вино от кофа и се хвърлял срещу гостите. Историята мълчи кога и как дебелата Кева е затворила вратите на прочутата си пивница, но ни напомня друго. В софийските кабарета от началото и средата на XX в. все още шумолят ефектни пайети върху фините талии на едни "ужасни жени". Продължават да се наливат пенливи австрийски шардонета и платежосподобни господа да пушат тежък турски тютюн. В софийските кабарета от началото и средата на XX век оркестърът продължава да свири, защото тангото просто трябва да продължи.