Култура на прехода: Образи на прехода в българското игрално кино
На 31 януари е следващата лекция от поредицата Култура на прехода, инициирана съвместно с екипа на проекта Преходът след 1989. В тях се анализират не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата. След като доц. Михаил Груев очерта динамичните историко-политически рамки на прехода ,доц. Орлин Спасов направи направи обзор на медиите в този период, доц. Ани Бурова описа литературните тенденции след 1989 г., а проф. д.н. Камелия Николова ни разказа за драматургията и театъра, вниманието ни се насочва към киното.
В последния ден от януари заедно с проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева разглеждаме образите на социалния преход (1990–2007) в българското игрално кино. Лекцията изследва темата в контекста на три ключови тенденции: кризата на идентичността след краха на комунистическия режим, налагането на копродукциите като модел и нарастващото влияние на световния кино процес върху българските филми.
В тези години българското кино се опитва да отговори на кризата на идентичността, като се оформят два наративни модела. Единият се занимава с „търсенето на изгубената идентичност“ (преоценка на комунистическата епоха) и в търсене на ориентири (изследване на настоящето), като втория модел свързваме с образите на прехода и неговото развитие във филмите на Едуард Захариев, Людмил Тодоров, Иван Черкелов, Иглика Трифонова, Зорница-София и др.
Съществено влияние върху образите на прехода в българското кино изиграва присъединяването на страната ни към Европейския фонд за финансиране на копродукции ЕВРОИМАЖ. В резултат на това филмите с българско участие се създават според изискванията на фонда, а именно да бъдат копродукции с поне още две страни. С оглед на това на преден план се поставя въпросът за конструирането на образите на българската съвременност и идентичност във филми с международни екипи, предназначени за международна публика. В търсене перспективите на това взаимодействие се изказва хипотезата, че бъдещето на нашето игрално кино зависи от намирането на баланс между създаването на националнозначими образи на българската реалност и амбициите на творците за глобално разпространение и признание.
Лекцията с Ингеборг Братоева-Даракчиева ще се състои на 31 януари от 18:30 в Театралната зала на Alma Alter. Лекцията е с вход свободен, а следващата е на 28 февруари, когато д-р Мария Василева ни представя разговор на тема В дебрите на прехода – визуалните изкуства в търсене на изход.
