Добре казано. "То" е нещо с три пола, три характера, в синхрон с политиката на трите ни юридически, публични лица – галерия Сариев, фондацията Отворени изкуства и artnewscafe. Харесва ми този характер на неопределеност и начална джендърфикация, който добре може да изразим с българския си език. Отделям специално внимание на думите "нещо" и "случва" и много се радвам, че ги има в този въпрос, защото до голяма степен ние работим за контекст. Миналата седмица направих презентация на дейностите ни в галерия Fеinkost в Берлин, където се наложи да се определя и се оказа, че най-добрата формула за дейността ми не е културен мениджър, а е културен активист. И ето в мисловна верига активизмът за близките месеци: приключване на изложбата Георги Георгиев-Jorrras Да живее Кралят и откриване на ШИТИТЕ на Моника Попова в галерия Сариев; проектите на фондация Отворени изкуства – Улица Отец Паисий – Пловдив с две изложби, отворена покана за дебютен проект и уикенд фест, както и начална фаза на един артистичен/урбанистичен проект, който ще работи между Берлин, Пловдив и Истанбул. За artnewscafe – разширяваме обхвата на нашия месечен бюлетин и подготвяме образователен курс.
Какво е да работиш заедно с майка си?
Не е много вълнуващо да работиш с майка си, но с Катрин Сариева е истинска чест. Хора като нея в България няма. Харесвам я като личност и като отношение към средата, харесва ми неадаптивността й към локалната ситуация и може би именно заради това работя с нея. Понякога ме вбесява, че е доста по-айляк от мен, което особено допада на хората, с които контактуваме, но на мен не ми се вписва в плана. Навита е на всяка щуротия, облечена в предприемаческа форма, но си остава "черната мамба", докато аз съм "малкото шефче".
След пет години успешно съществуване решихте да промените политиката на галерия Сариев, как върви тази трансформация?
Винаги сме честни към себе си и търсим развитие, акция, актуалност. Няма среда, но разбрах, че най-важното е да има процес, а не съизмерим резултат, защото иначе съпоставянето с културните образци на старата Европа е съсипващо. Така решихме да излезем на терена на съвременното изкуство, което с усмивка мога да кажа, че ни отива, и да започнем да градим галерия, различна от средностатистическото понятие, което остана от прехода в България. Оцеляването зависи от работата и търпението – нашето и на авторите ни. Отказваме да се сравняваме с Пловдив и София, защото е скучно и почти обречено, а търсим по-глобален процес. Но същевременно знаем, че създаваме местен контекст и това си е ангажимент. Заради това със старта на новата политика имаме, от една страна, суперактуална изложба на Jorrras – Да живее Кралят, и от друга – "музейната" изложба На ръб идеалът по повод 20 години от създаването на артистичната група Ръб.
Цитираш няколко имена, които са вдъхновили създаването на artnewscafe – Асен Асенов, Нери Терзиева, Недко Солаков. Така ли се случват нещата – с хора и с достатъчно лудост да вярваш на хрумванията си?
Нямам стратегия, а начин и той е с много разнообразни дейности, които индиректно работят една за друга, да се постигат малки резултати.
Колко пъти в годината пътуваш в чужбина и какво си носиш от там?
Професионално средно 4 пъти. Скоро си подреждах компютъра и направих папка със снимки и документи art_work_travel – там има подпапки от Берлин, Истанбул, Венеция, Париж, Базел, Страсбург. Нося си модели, но какво мога да пригодя и да приложа е сложен въпрос.
Как е животът в Пловдив – намираш ли лесно сподвижници и подкрепа за идеите си?
Животът в Пловдив е чудесен, хаха. Партитата стават, има много енергия, свежи хора, ако искате да работите много сериозно или много несериозно, елате тук – има спокойствие и за двете състояния. Нашата работа нямаше да е същата без присъствието на центъра за съвременно изкуство – Баня Старинна, издателство Жанет 45 – Божана и Манол, места като Петното на Роршах – Сашо Секулов, клуб Lebowski, Найлона, тепетата, Капана, арменският ресторант Ереван. И на външни "събуждащи" като все по-често събуждащият се в Пловдив Асен Асенов. Мисля, че Пловдив има вече и доста интернационални фенове.
Какво по-точно харесваш в изкуството?
В добрия контакт с изкуство съм 100% тук и сега и 100% ме няма тук и сега. Съвременен танц, големи формати живопис, леки намеси, работа с пространството, светлина и по-малко звук, материалът, който чувстваш, но не може да пипнеш, защото е произведение на изкуството, самоирония, утопична архитектура.
Как решаваш какво да облечеш сутрин?
Обичам да се забавлявам, обличайки се, и да бъда безотговорна към етикета, сама да си налагам ролята и костюма, в който ще я играя. Доста често изразявам критична позиция с облеклото си. Ако някой може да я долови, се забавлява с мен. Последният ми атрибут от реквизита са антикварни военни ботуши от Втората световна война, които си купих на 1 януари, за да нагазя в годината и да стъпя в Берлин.
