Лаборатория за промяна
Когато мислиш за лаборатория, нещата изглеждат ясни – епруветки и точни науки. В лабораторията за изящни дела, която е Fine Acts Labs обаче, разчитат повече на четка и молив, нула и единица в код, доза магия и цел: изкуство за социална промяна."Търсим идеи, които умножават силите на изкуството и на технологиите. Изкуството е един от най-силните инструменти за превод на социални проблеми на език, който кара хората да действат", изважда есенцията на проекта Яна Бюрер Тавание по време на третото му издание. Тя е един от създателите на Fine Acts – компания, която се е посветила на срещата между изкуството и социалните проблеми. Лаб частта е открита през юни 2017 и стои на стабилна основа: за няколко дни срещат един човек от кръга на изкуството с един тех специалист и им дават тема, по която да работят заедно, краен срок и срещи с ментори по пътя. Търсят проекти, които дават повече информация за социалния проблем или му намират убедително решение с комбинация от изкуство и технология.За това ви разказва човек, който е минал през целия процес. Участвах в предната Лаборатория (през ноември 2017), така че, когато влизам в залата няколко часа преди отборите да презентират пред жури и публика готовите си идеи, въздухът в Generator ми е познат. Същото съсредоточаване по лицата на хора, които не само си говорят по двойки, но, за да не изпуснат някоя важна идея, дори слизат за почивка и разходка заедно – винаги с тефтер в ръка и молив в готовност. Концентрацията им е събрана в едно с умора и вълнение, които трудно се описват: от сутрин до вечер няколко дни мислиш и говориш интензивно, променяш, любопитстваш с неизчерпаема енергия. На входа срещам Дима Петева – ментор в презентациите – и тя ми казва, че тази година отборите са още по-надъхани и съсредоточени от преди.
Едногодишният гръб от ментор означава възможно бъдеще за всяка идея, не само за наградената с грант. Да получиш съсредоточеното внимание на специалист, който задава смислени въпроси, разговаря с теб, предизвиква те и те вдига на крака от всяко съмнение, е помощ без цена. Различни ментори помагат във всяка посока: за техническото изпълнение, за презентацията, за маркетинга. Естествено, и за изкуство.Как се дават идеи на друг художник, аниматор, режисьор, ако ти самият си такъв? "Не е лесен балансът между това хем да помогна, хем да не налагам моята идея", казва художникът Правдолюб Иванов – един от двамата учители по изкуство за отборите (заедно с Джули Фрийман, творчески директор на Fine Acts). Историята на неговото "да" на предложението да стане ментор звучи така: "Още в началото им казах, че съм леко скептичен за това изкуство да се случва в лаб-среда, но ми е любопитно какво ще стане. Всъщност, надявам се и аз да науча нещо за себе си, а и видях един реализиран проект от формáта и той ме убеди, че има смисъл".Може би сте го видели и вие – Beat. излезе от пилотното издание на Fine Acts Labs, когато отборът на Максим Стоименов и Перуна Керемидчиева работеше върху домашното насилие. На място в галерия Credo Bonum през февруари, а после в уебсайт с видео (projectbeat.org), проектът задава въпроса на кои шумове реагираме и за кои затваряме уши. Докато удряш по сет барабани, в слушалките си чуваш как звука им, срещу който съседите винаги биха скочили, е преведен в това, което често игнорират – звуци от домашно насилие. Силно, да. Три пъти по-силно, когато си дадеш сметка, че в главите на отбора идеята се е появила само за един уикенд, като същевременно е трябвало да се ориентират и в други води – чистото сработване с напълно непознат.
Как се срещат непознати хора, за да е сигурно, че спойката е силна и работи? Ана Алексиева от Fine Acts разказва за системата им с двойно сито: участниците отговарят на анкета, която ги разпитва дали са екстроверти или интроверти, кое е любимото им произведение на изкуството, какво е важно за тях в разговора с друг. Следват и интервюта, в които организаторите внимават не само да намерят хора с интересни идеи, но и да срещнат тези, които говорят на един език.В края на дългия уикенд Лабораторията се превръща в сцена: един по един отборите разказват за проектите си пред жури и публика. Точно тук се вижда ясно и как добре са щракнали един с друг. Идеите са цяла карта с различни посоки: игра във виртуална реалност с цел да ни направи по-съзнателни за новините, които поглъщаме; инсталация, която те кара да мислиш за важността на гласуването; стени, в които са вградени гласовете на притеснения и страх, за да слушаш и да си по-малко сам в своите собствени. От цялото тесте с 12 проекта побеждава бордовата игра с мобилно приложение на Верника Юркевич и Михал Шота от Полша, която те поставя на мястото на политическа сила, упражняваща натиск над независими медии и неправителствени организации. Целта? Да преживееш сам методите за намаляване на гражданското общество, за да ги разпознаваш и да действаш срещу тях. Същият заряд носят и останалите 11 комбинации от изкуство и технологии, които предстои да видим в завършен вид – те палят любопитство, сили за промяна, решения и желание да участваш в обществото. Изящно дело наистина.