Лазар Лютаков във виенския Салон Сецесион
Виенският Салон Сецесион е една от най-знаковите изложбени зали в австрийската столица, а и в Европа като цяло. Впечатляващият ѝ позлатен купол с декоративни флорални елементи е приютявал някои от най-знаменитите съвременни творци, докато в дълбините на зданието се помещава прословутият Фриз на Бетовен, изработен от Густав Климт. От 30 юни временната колекция на галерията се обогати и с българско присъствие – роденият в Шабла художник Лазар Лютаков представя изложбата си 1 Million Random Nubers в голямата зала като акцент на цялостната експозиция.
Лютаков живее и работи във Виена. Много от проектите му се основават върху интерпретирането на ежедневни и индустриални предмети през призмата на критичното творческо мислене. Артистът подбира обектите прецизно, понякога ги видоизменя с креативни намеси, променя техните свойства и добавя допълнителни смислови асоциации. Чрез тях той съумява да преосмисли актуални теми, често свързани с консуматорството, капитализма и масовото производство, и да привлече внимание към социо-културни феномени, типични за съвременното общество.
В настоящата изложба той създава серия от инсталации, разработени специално за Сецесиона: конструкция от над сто лава лампи, окачени върху лабораторни скелета и рамки. Във вътрешността им се завихрят разноцветни мехури, урагани от брокат и ефирни златисти капчици, а след интервенциите на Лютаков във всеки индивидуален обект се заформя магически свят. Динамичната природа на инсталациите допринася за уникалното преживяване на наблютателя при всяко следващо посещение на изложбата – движението на течността в отделните лампи се регулира чрез контролиране на топлината, а разнообразните видове субстанции реагират различно при контакт с външната среда. Именно затова художникът оставя някои от лампите отворени, наблюдавайки постепенното им застиване в причудливи форми, и така експозицията заприличва още повече на научен експеримент – въздействие, подсилено от изкуствено създадената лабораторна среда.
Но докато се любуваме на красотата на инсталациите, ние съзираме и по-дълбоко, скрито значение зад цветните балончета. Чрез изложбата си Лютаков разглежда съвременната поп култура, кича като нейно проявление, но и развитието на технологиите. За да вникнем по-добре в последното от изброените значения, се връщаме в 1963 година. Изобретението, което бързо завладя цял свят и се превърна в задължителен аксесоар в домовете няколко поколения, нямаше да съществува, ако Британски счетоводител на име Едуард Уокър не бе решил да се отбие в местната бирария след работа. Уокър забелязва странен предмет, поставен зад бара: шейкър за коктейли, пълен с преливащи се течности. Оказва се, че един от готвачите, работещи в заведението, си е направил таймер за варене на яйца с подръчни материали. Уокър обаче вижда потенциал в извънземния вид на набързо скалъпената джаджа и започва работа по първия прототип, който по-късно се превръща в лава лампата, каквато я познаваме днес.
Интересното е, че както полезното свойство бива изтрито от предназначението на лава лампата и тя се превръща в декорация с култов статут, така ползите от нея се завръщат в нов контекст години по-късно. От 90-те години насам изобретението попада в ръцете на учени от Силициевата долина, които ѝ намират ново приложение и я интегрират в генерирането на случайни числа, които на свой ред допринасят за интернет криптирането. В 1 Million Random Nubers Лютаков се заиграва с контраста между дизайн и наука и свързва контракултурата и нюейдж теченията с технологичната утопия и дигитализацията. Именно затова противоречивата природа на продуктите на човешката мисъл намира своето отражение в лабораторните стойки и плетениците от кабели на фона на безтегловното присъствие на самите лампи.
Технологичният елемент личи най-ясно в инсталацията Wall of Entropy (на заглавната снимка), която е построена по модел на генератора на случайни числа на интернет доставчика Cloudfare, благодарение на който компанията завладява 10% от световния интернет трафик. Чрез репликацията на генератора и неговото „доукрасяване“, Лютаков преплита естетическите търсения на модерния човек с икономическите интереси на големите IT компании, по този начин препращайки отново към основната идея на изложбата. Резултатът е нещо средно между лаборатория на луд учен, колекция от извънземни планети, реликви от края на миналия век, хипнотизиращи психеделични абстракции и отдаване на почит към носталгичната бутафория на интериорния дизайн от 60-те.
Завладяващо изменчивите структури във вътрешността на „епруветките“ ни задържат в Сецесиона в продължение на часове, като през цялото време не спираме да се възхищаваме на постижението на Лютаков. Оставаме най-дълго пред изпълнените с брокат експонати и тяхното неземно очарование събужда нещо детско в нас. Разглеждаме с почуда пречупената в повърхността им зала като през калейдоскоп, потъваме в цветовете и светлинките и забравяме за всякакъв по-дълбок смисъл, защото въпреки стерилната обстановка обектите излъчват жизнерадост, която няма как да не изпише усмивка върху лицата ни.
Изложбата на Лазар Лютаков може да бъде разгледана до 3 септември 2023, а повече информация за нея откриваме тук.
