Вкъщи съм, в Барселона. Тъкмо се върнахме с групата от Брюксел, преди това бяхме и в Германия. Всичко е супер, репетираме, готвим се за шоу.
Новият ви албум беше номиниран за Латино Грами в категорията за Най-добър албум, честито!
Наистина ли? За Латино Грами?
Ами така ни подшушнаха тук.
Мисля, че сме номинирани за дизайн на албума, не за албум, инфото не е точно. Но пък ако сме номинирани за музиката, а не за дизайна – още по-добре, хаха. Взехме Грами миналата година.
Мислиш ли, че пак ще спечелите – независимо в каква категория?
Ами не знам кои са другите номинирани. Дано.
А защо трябва точно вие да спечелите?
Не мисля, че заслужаваме да спечелим или нещо подобно. Наградите са винаги много субективни. И никога не можеш да кажеш точно кой заслужава наградата повече от другите. Според мен е важно да се оцени това колко много си вложил в един проект, тогава винаги е много приятно да получиш награда за труда си.
Какво мислиш за конкуренцията в годината, в която все пак спечелихте Грами?
Ами беше странно, защото бяхме номинирани за Най-добър фламенко албум, а ние не сме фламенко група. Да, свирим и фламенко, но не се считаме за профилирана банда, правим и други неща. Спомням си, че в тази категория имаше артисти, за които аз лично бих гласувал. Едни от тях бяха добри наши приятели, които вършат много важна работа за тази музика – те възстановяват стари фламенко записи и така нататък, много важни неща. И беше хем сладка, хем горчива победа. Сладка за нас, защото все пак е сериозна награда и промоция за групата – повече хора научават за теб, но и бяхме разочаровани заради нашите приятели.
Как ти се струва като цяло уърлд сцената напоследък?
Голям въпрос. В света днес има много видове звук. И сме поколение на информацията, така че всичко се умножава. Сравнено с това преди 20 години, знанието за музиката днес е хиляди пъти по-голямо. И се случват ужасно много неща. Може би понякога това има и негативен аспект, защото доста банди се опитват да правят едно и също, но пък стиловете са толкова разнообразни, че всеки може да направи нещо ново.
Коя е най-интересната нова група или артист, които си открил за себе си напоследък?
Съвсем напоследък, имам предвид последните два-три дни наистина, открих The Lost Fingers. Много са интересни, само с две китари и бас. И правят кавъри на осемдесеттарски парчета в някакъв а ла джипси-техно вариант. Някои от парчетата им звучат като Technotronik, ако се сещаш.
Звучи забавно. Къде ги намери тези герои, в нета ли?
Да, в интернет, не знам колко са известни.
Ще ги проверим. Кажи ни сега малко повече за себе си. Разбрахме, че живееш в Барселона, оттам ли си?
О, не. Имам смесена кръв. Майка ми е холандка, баща ми е французин, дошли сме в Испания през 70-те. Така че съм израснал тук и се възприемам като испанец. Но се усещам и малко французин, и малко каталунец.
Как попадна в Ojos de Brujo?
Беше през 1996, отидох на един остров на почивка и там случайно се запознахме, започнахме да свирим заедно и да правим музика. След това заминах за Англия и през 2000-та се присъединих към тях за първия ни албум.
В бандата си отговорен за перкусиите, свириш и на инструмент, наречен кахон. Какво представлява той?
Една дървена кутия, от която се извлича звук, в общи линии.
Правиш също и бийтбокс, как успяваш да комбинираш толкова умения?
Опасявам се, че колкото повече неща правиш, толкова по-малко добър си в някое от тях.
Стига де, не бъди толкова скромен.
Ами, просто правя това, което трябва да се направи. Не съм музикант, макар че свиря и на флейта, но най-силната ми страна са перкусиите и това правя в бандата. Освен това вкарвам и малко рап и бийт.
Запазената марка на групата ви всъщност е смесването – на стилове и култури, нали така?
Да, точно. Смесваме фламенко с всякакви с елементи на хип хоп, понякога пънк, реге, дори дръменбейс и рок.
А какво да очакваме от шоуто ви на 11 ноември в София? Какво ще видим?
Шоуто ни ще бъде около 2 часа, може би дори малко повече. Основната идея е да представим най-новия си албум, но ние винаги правим и стари неща, класиките ни. Така че ще е микс от двете. Гответе се за много енергия!
Новият ви албум се казва Aocana, което в превод означава Сега, но четох, че вие влагате и още смисъл в това и може да се разбира като Сега в сърцата ни. Би ли ни разказал нещо повече за това?
Марина, нашият вокал, чакаше дете и всички много се вълнувахме за това. И много от това влезе в албума. Това е много важен момент в живота на една жена, наистина. И същото ментално настроение и емоция има и в бандата сега. От друга страна, има го и това, че може би единственото решение за света днес е изкуството. Или поне ние така го разбираме и затова кръстихме албума Aocana.
Известни сте със страстната си музика и изкуство. А какво те отегчава?
Когато светът е предсказуем. Нещата, които мога да очаквам и да предвидя. Като цяло да си предвидим е доста скучно. Музиката и хората, които са предвидими, са скучни. Когато няма риск, е скука.
Ojos de Brujo са в НДК, зала 1, 11 ноември, 19:30, 40/45/50/60/70лв от eventim.bg
