Идеалистично е, нали? Добротата като качество е огромен плюс, но май не е важна в кариерата. Въпреки това, държа на думите си и все още мисля, че нещата могат да се получат по този начин.
И при теб очевидно се получават.
Надявам се, че е така. Макар че съм много амбициозен човек, винаги искам още и още, и още. Недоволна съм от себе си, сигурна съм, че мога повече от постигнатото.
Често ли си недоволна от играта си на сцена?
За да бъдеш абсолютно удовлетворен от работата си, е нужна изключителна концентрация и много голямо спокойствие преди да излезеш на сцена. Дори не ден, а поне два дни преди представлението, трябва да мислиш само за него. Но дори когато си на сцена, има много неща, които могат да те разконцентрират – най-малкия звук, дори само един телефонен звън. Също така, ако партньорът ти не е в кондиция, няма как да изнесеш цялото представление сам. Случват се и такива неща.
Ролята на Йерма звучи като сериозно предизвикателство.
Беше ми много интересно и едновременно с това ме беше страх. Страхът ми идваше от въпроса дали мога да обема тази роля, да нося цялата тази болка и липса. Защото в случая не става дума само за това, че тази жена неистово желае да има дете, а не може. По-скоро става дума за липсата, която те следва навсякъде – дори в най-хубавите и пикови моменти от живота ти. Можеш да задържиш това усещане в себе си, то може да те обземе, да те промени и да те тласне към напонятни за самия теб крайности. Както става и с Йерма.
Имало ли е персонажи, които си играла, но не си искала да се разделяш с тях?
По-скоро ми е било интересно с всяко ново изиграване на едно представление да преоткривам чертите на своя персонаж, но когато представлението се кастрира, оставаш само с хубавия спомен. Стъклената менажерия бе едно от любимите ми, Ромео и Жулиета – също. И Декамерон, разбира се.
Само преди няколко седмици получи наградата на театър Българска армия – МаксиМ за водеща женска роля.
За втора поредна година! Безкрайно съм благодарна на колегите за тази награда – те видяха в мен работещ човек, който се стреми да си свърши работата възможно най-добре. Чувствам се поласкана, но още по-важното е, че създадох големи приятелства там. В Театъра на армията има истинска трупа – много чиста и много сплотена. Защото когато трябва да вдъхнем живот на една друга реалност в рамките час-два-три, нужно е да бъдем като едно семейство.
През последните години наблюдаваме голям, дори неочаквано голям интерес към актьорите. Дали това е заради участието им в сериали или заради театралните им роли?
Силно се надявам интересът към мен да е заради онова, което правя на театралната сцена. Случващото се с българските сериали… Нужно е вече да се отсява, да не се правят неща просто за запълване на екранно време.
Не си очарована от сериалите, значи?
Ами, не, не точно това. Но вече нещата се уеднаквяват, стават като на конвейр в някакъв завод за обувки. Едни и същи лица, продуценти, актьори.
Смяташ ли, че е правилна позицията на актьори като Леонид Йовчев, които странят от телевизионни изяви, залагайки само на театъра?
Това е крайна позиция, но Леонид отлично я отстоява. Театърът е истинското предизвикателство, там можеш реално да прецениш качествата на едни актьор. В сериалите е различно – можеш да връщаш, да обмисляш да разсъждаваш, имаш право на дубли, има повече време. Това е продуктивно и можеш добре да развиеш един образ, но пък на сцената е много по-трудно, защото всичко се случва на момента.
Имаш и опит в киното.
Да, но малък.
Но със сигурност гледаш български филми. Как ти се струват?
Трябва да спрат да се правят филми за прехода от комунизъм към демокрация, темата се изчерпа. Има велики български актьори, които вече не са сред живите и биха могли да се направят филми за тях. Вече съм споменавала, че ми е мечта да направя биографичен филм за Невена Коканова. Или пък за Катя Паскалева.
Къде се снимаш и над какви нови представления работиш тези дни?
От време на време се снимам в сериала Фамилията, започнах и репетиции с режисьора Стайко Мурджев по една пиеса на Мартин Шърман – Когато Айседора танцуваше. Имам пистолетна роля – на скандинавска балерина, затова имам един танц и няколко реплики на шведски.
Достатъчно е човек да потърси името ти в Google, за да види хилядите слухове и откровени лъжи, които се публикуват за теб. Няма как това да не ти влияе.
Преди тези неща ме обиждаха, а сега просто ме учудва как съм станала любимка на жълтите издания. Искам, не искам – чета. А дори да не съм прочела нещо, все някой ще ми го разкаже. Понякога е като буца в корема, трудно мога да си поема въздух… затова вече се опитвам да не обръщам внимание. Иначе това ме обременява страшно много.
Йерма е в театър Българска армия, 30 май, 10 и 26 юни, 19:00, 8/10/12/15лв от tickets.tba.bg
