Валентин е Белоусов, а Лиза – Хайдингер, затова ще тръгнем от глобуса. Той го завърта от Русия към България през 2010, за да започне начисто и така от финансите се озовава върху стълбата – влиза Стенопис в Художествената академия. В нейните коридори малко по-късно вече върви и австрийката Лиза, с която окончателно се сблъскват на "първия етаж на блока ни в Студентски град". Пет години по-късно си отиват дори по косите. Но талантите им са различни. Тя е доволен дизайнер с офисен стол от 9 до 5, а той – бижутер, който прави колиета от животински кости и брошки от отливки на женски зърна. На Пиротска 3 вече всички нишки се пресичат. И се запечатват с мастило.

Тату студиото им White Rabbit е общата мечта в развитие, в която днес надничаме с любопитство (ех, пак тази Алиса). Всичко тук ни се струва странно-интересно, докато в главите ни се въртят думите на Кърт Вонегът "Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но помага". Иначе домакините ни са напълно нормални хора – или много добре се правят на такива. Надявайки се на второто, започваме разговора от едни фатални яйца и го затваряме с "Мерси за яките тениски" – да, естествено, че пускат дизайните си през ситопечат и да, естествено, че там пипат ръцете на Brave Moustache.

От филмите и книгите
Л: Наскоро прочетох Фаталните яйца и тази книга страшно ме развълнува. Булгаков е толкова извън времето си, толкова е напред. Бях силно впечатлена и нарисувах всичко от историята, което ми беше важно. Запълних цял голям лист с флешове, както се наричат малките бързи рисунки, макар че моите хич не бяха бързи.
В: Всеки живее в своя си филм, а моят определено ме вдъхновява. Всичко, което ми се случва, ми дава някакви насоки и нови идеи. Познавам хора, които сякаш имат шаблони в главите си и те постоянно ги спират. Сигурни са, че едно или друго трябва да изглежда по точно определен начин. Не, всъщност нищо не трябва.

18+
В: Случвало се е някоя майка да запази час в студиото ни за дъщеря си, но ако тя е под 18, няма как да стане. Не правим татуировки на деца, защото не смятаме, че е редно. Другото, което избягваме, са лицето и врата. Ако човек е татуиран навсякъде и това му е концепцията – няма проблем, но някои избират тези места за първата си рисунка.

Прави и криви
Л: Моят стил е доста графичен, личи си колко силно са ми повлияли часовете по печатна графика в Академията. Обичам черното и предпочитам да работя само с него, рядко ползвам други цветове, а някои от рисунките ми приличат на гравюри, защото линиите са много фини.
В: Аз гледам да не се съобразявам с установени техники и да не се влияя от работата на други артисти. Ние тук не татуираме, само за да вземем парите на някого. Рисунките ни не са идеални, техниката – също, но държим на авторските си дизайни. Правим неща, които ни харесват, за хора, които харесват това, което правим. Просто е.

Зигфрид Франц Улрих и музиката
В: Често публикувам във фейсбук песните, които слушам, докато рисувам – заедно със самата рисунка. Музиката ми влияе доста на работата. Но не давам обяснения за това в мрежата, защото нито обичам да пиша коментари там, нито да ги чета – до когото стигне. От вас сега разбирам, че съм работил за Jigsaw Beggars – не знам кой го е написал, но това е просто шега. Така се казва бандата на един от най-близките приятели на Лиза в Австрия – Зигфрид Франц Улрих. Да, това е истинското му име. Свирили сме заедно веднъж в някакъв гараж, но не съм работил за тях.

Къща в планината
Л: Обожавам природата и тя е важен елемент в работата ми. И двамата обичаме да се разхождаме в планината. Но аз повече, де.
В: Аз съм малко хипохондрик и не мога да отида някъде, където няма нормална тоалетна. За 2-3 часа може, но 2-3 дни на палатка за мен са мъка. Градски човек съм. Макар че в града пък не мога да си почивам пълноценно, тук няма въздух. Може би идеалната ситуация за мен е на път или в къща в планината – да има ток, вода и баня, останалото няма значение.

80% от удоволствието е работа
Л: Татуировките не са само кеф. Работим с хора и всеки има ограничено свободно време, така че трябва да сме много организирани. Стараем се да поддържаме перфектна хигиена и използваме мастила на минерална основа, които са безвредни и не крият риск от алергии. Дълго време ги избирахме, поръчваме ги отвън, а вече имаме и цветове. За мен е абсурдно, че липсва каквато и да било регулация в това отношение, дори няма изискване на етикета на мастилата – които ти инжектираш в кожата си! – да е изписан съставът им. Много ми е важно това да се промени и търся начин нещата да вървят в тази посока – да си отворим очите за нещо по-добро.

White Rabbit е на Пиротска 3 (в безистена) и whiterabbitsofia.com
За контакт: 087 87 87 935