Джазът е твърде отличителна и ограничаваща музикална платформа, която не отговаря на моя стил. Затова смятам, че не оправдавам понятието джаз легенда или каквото и да било друго определение в тази насока. По-скоро смятам себе си за музикант и ученик на света – това е позицията, с която излизам на концерт.
Има ли барабанисти, на които се възхищаваш?
Няма такива. Струва ми се, че интересът ми към барабанистите е най-вече повърхностен, защото най-често съм зает с моята собствена музика и проблемите, които срещам всеки ден. Не отивам някъде, за да слушам специално някой барабанист, а най-вече за да чуя бандите, в които свирят. Понякога се случва съвсем случайно да попадна на група, свиреща в ресторант, където съм седнал да хапна, и да чуя нещо, което да погъделичка любопитството ми.
Има ли значение дали свириш бързо или бавно на барабаните?
Не смятам, че скоростта е особено важен фактор в моето представяне. Предпочитам да свиря музикално – само това е от значение.
Участваш във филма A Latin Soul, в който основна тема е южноамериканската музика. Тази музика все още ли е твое основно влияние?
Да, роден съм в Панама и наистина ми е трудно да си представя как бих правил музика без латино влияния – защото това винаги е било основата на всичко, което правя.
До момента имаш над 30 солови албума и творческата ти енергия изглежда неизчерпаема. Как я поддържаш?
Работя и си играя с енергията, която притежавам. Благодарен съм, че мога да се радвам на своя успех, докато се уча от провалите си.
Твоя музика е семплирана и ползвана от хип-хоп и трип хоп групи като Souls of Mischief и Massive Attack. Интересна ли ти е тяхната музика?
Не бих казал… Подходът им е съвсем друг, поколението им е много различно.
Работил си с музикални колоси като Майлс Дейвис, Карлос Сантана, Хърби Хенкок и Джон Маклафлин. Какво ти дадоха те?
Беше ми изключително интересено да свиря с всички тези хора, дори само за да се науча какво да не правя и да приложа елементите, които са им донесли успех.
Преди няколко години ти беше основен участник в проекта Jazz is Dead, в който правехте джаз кавъри на The Grateful Dead. Какво се случва с този проект?
Вече не участвам в тази формация, но доколкото знам Jazz is Dead все още свирят, макар че не съм ги слушал на живо повече от 24 месеца. Все още смятам, че The Grateful Dead са страхотна група, както казваше големият рок продуцент Бил Греъм някога: “Те са единствената група, която прави нещата както The Grateful Dead!”
Дочуваме, че в последно време работиш с Питър Гейбриъл. Как дойде идеята за съвместен проект?
Срещнах Питър за първи път през 1988, когато работихме над музиката за филма Последното изкушение на Христос, като в резултат от колаборацията ни излезе албумът Passion. Оттогава записвахме заедно още няколко пъти, освен това се чувствам изключително комфортно, когато записвам моите проекти в студиото му Real World.
Над какво работиш напоследък?
В момента работя заедно с екипа си по промоцията на моя филм Sonic Mirror. Основната идея в него е, че музиката е единственият универсален език на планетата. Освен това във филма тя е представена като лечение за хора, които са емоционално нестабилни по един или друг начин. Повече информация за проекта ще намерите на www.sonicmirror.com. Също така свиря в група, наречена String Quartet, заедно с Дидие Локууд, Силван Люк и Виктор Байли. Свирим най-вече във Франция и близките до нея страни през летните месеци.
Вече свири в България преди година – как мина шоуто тогава?
Доста се забавлявахме в Пловдив. Освен това имах възможността да се видя с моя стар приятел Милчо Левиев.
Както и миналото лято, така и сега ще свириш със собствения си бенд – представи ни го накратко.
Казва се Culture Mix и е изцяло базиран на съвместната, отборна работа – музикантите идват от съвсем различна социална среда и от разни краища на света.
Какво си ни подготвил за вечерта на 24 октомври?
Хубава музика за душата.
