от Imagine Dragons
Албумът си взема парчетата от Act 1, който се занимава с последиците от загубата, и ги намества в Act 2, който идва с високи октави и в компактна опаковка. Звуците, използвани тук, позволяват на целия албум да диша, но събира алтернативните рок мотиви, без които не бихме могли да ги разпознаем, и ги смесва с хип-хоп вдъхновения. Но с последното експе-риментират по-отдавна. Просто тук вече Дан Рейнолдс и компания си вярват повече. Един от акцентите е Symphony с богатството си от пластове, Blur наднича с тъмни рифове, но Bones си остава всеобщият любимец. Там Imagine Dragons разсъждават за смъртта и с клипа в стил Трилър не оставаме безучастни. Това, разбира се, ако не броим тематичната песен Enemy, която влиза в нашумелия Arcane по Netflix.
CAVE WORLD
от Viagra Boys
Докато има културна и политическа деволюция, момчетата от Viagra Boys ще има за какво да пишат в пънк сатирата си. В последния си дългосвирещ те ровят в конспиративните теории и сочат с пръст традиционните ценности, като почти ги чуваме да се смеят. Себастиан Мърфи използва и ключови думи като антиваксъри, психично здраве и насилие с оръжие, а по-слабите текстове се размиват от скоклив бас, при който никога не лъжат. Динамиката в Cave World компенсира всичко, което му липсва като по-силна захапка, а пластовете вокали и инструменталът, на моменти разкъсан от саксофон, придава на албума блясък и стабилност, заради които се разхождаме с лош поглед по улиците, докато го слушаме. В едно от интервютата си Мърфи казва, че макар светът понякога да е странен и глупав, му харесва, когато нещата са малко нелепи. Все пак от там идва вдъхновението, а ние все така им пожелаваме да гледат голямата картина.
THE OTHER SIDE OF MAKE-BELIEVE
от Interpol
Със скимтящи барабани, позната меланхолия и малко заимстван вайб от AM на Arctic Monkeys, Interpol отново се навъртат наоколо с хипнотичен албум. Тук почти напълно липсват радиофонични песни като Evil, но за тях това никога не е било от дебело подчертано значение. Тук има весели поп ритми, застрашително кресчендо, бавен хип-хоп и неочаквани леви завои, като в Big Shot City и Passenger. The Other Side of Make-Believe е напълно последователен с футуристични гънки между инструментите и добрите текстове. Не бихме казали, че бандата се преоткрива, но определено вкусваме авантюризъм, от който може би ни се иска да има още малко.
