от Андрю Бърд
Новият албум на американеца се гордее със своята интимност, която ни понася към уютното кътче на мозъка и сърцето, докато им прави анализ в 12 песни. Свикнали сме да слушаме Бърд в комфортната му зона на американски фолклор, но тук си кани бивши колаборатори, които го изваждат от нея и заедно се насочват към инди попа, уюта и атмосферата, в която искаме да сме постоянни гости. В Inside Problems намираме нещо призрачно, което обаче не изостава, а ни говори от гледната точка на съвремието. Нещо, което говори на постоянното безпокойство и моментите на смут.
HARRY’S HOUSE
от Хари Стайлс
Както и в предишните му два албума, Стайлс изпъква с харизма, която потвърждава челните позиции по фестивали, плейлисти и собствения ни ежедневен саундтрак. Музиката му премина през фънки, фолк и откровени рокенрол хармонии, като тук се усеща същото влияние, но много по-олекотено. Песни като Daylight внасят стряскащо оптимистичен привкус, докато Cinema се позиционира по-смирено – поне откъм текст. Хари говори за себе си и в трето лице в As It Was, но този разговор е личен и почти щяхме да кажем, че това си остава най-силното му попадение, докато не засвири китарата на Matilda. За това парче той сам потвърждава, че е личната история на негов близък, който „ще се познае“, но е написана по начин, чрез който се разпознаваме и всички останали. Но колкото и да харесваме Harry’s House, трябва да кажем, че ни се ще да усетим още малко уязвимост, която не върви по безопасната линия, рисувана в момента. И все пак един от най-добрите албуми в първата половина на 2022.
TWELVE CARAT TOOTHACHE
от Post Malone
Искаме да започнем с факта, че Malone тук е по-малко вулгарен, а новият му албум е почти преувеличен – в най-добрия възможен смисъл. Рапърът изследва щастието и болката и ги смесва в закачливи куки, с които сам каза „Ти си звездата. Забавлявай ни.“ в парчето Reputation. В Love/Hate Letter to Alcohol пък си партнира с Робин Пекнолд от Fleet Foxes, с когото са решили да ни залеят с вокални хармонии, които се промъкват между гърмящи барабани, облечени в тъжен текст, поднесен твърде тържествено. I Like You (A Happier Song) и Wrapped Around Your Finger пък бъблукат в своето поп море и с това Malone гарантира, че все още може да ни забавлява.
EYEYE
от Lykke Li
През цялата си кариера певицата се справя с тъжното си сърце по най-елегантния начин и Eyeye не е изключение. „Винаги съм била с разбито сърце, още от дете“, ни казва тя, а с последните си осем песни ни води към спомени, пълни със сълзи. Всичко започва от скърцане и бъркотия от вокали, но не ги превежда към големи припеви или дълбоки бийтове, а към лоу-фай пространството на своята стая. Там тя записва гласови бележки, които се промъкват в тежката и мрачна атмосфера на албума, в който ни казва, че понякога е хубаво да страдаш и да чувстваш насаме. Lykke Li обаче не полива любов, която вече е приключила, а прави така, че да скъса с меланхолията от раздялата в молба всичко това да си отиде.
