Доброто кино заедно с героите му, независимо от тяхната популярност, често са част от една огромна метафора за реалността. Тук изброяваме причините да не искаме да сме на мястото на тези пет, на които все пак благодарим за забавлението и примера. Внимавайте, може да се опарите от спойлерите.
Хари Потър (Хари Потър)

Не можем да отречем, че колкото и да харесваме мъдрия Дъмбълдор, мистериозния Снейп, ексцентричната Луна или забавните близнаци Уизли, на Хари му се пада тежкият кръст на "момчето, което оживя". От първия филм кръстосва пръчки отблизо с полуживия Волдемор, после му се пада битка с огромна змия, влиза в магически турнир без желание, убиват приятеля му и вижда как Волдемор се връща окончателно. След това пък никой не му вярва, най-близките му се топят част след част, а накрая само той може да се изправи срещу Черния лорд, иначе всичко отива по дяволите. Преди да станем свидетели на последната му битка, си казахме, че ако бяхме на негово място, бихме запалили една цигара насред руините на Хогуортс, като за последно.

Фродо (Властелинът на пръстените)

Всъщност не се сещаме и за един герой тук, който да прескача многочасовата поредица леко и ефирно, но Фродо определено увива около врата си златния медал. Той невинно наследява пръстен, оставен му от чичо Билбо и оттам нещата започват да се плъзгат по тъмни хоризонти. Гандалф го посещава и му казва, че трябва да го унищожи, събират миниармия и тръгват към Мордор, после със спътника му Сам се отцепват от останалите и преживяват какво ли не, включително клетата среща с Ам-гъл, а накрая за малко да не изпълнят мисията, докато всички останали насочват стрели към собствените си проблеми, докато се опитват да помогнат. Почти се задъхахме, докато стесняваме огромния сюжет на този велик филм, като почти пропуснахме факта, че Фродо е сирак.

Итън Хънт (Мисията невъзможна)

Добре че е чувството му за хумор да го изведе през цялата мътност, заради която ни е трудно да гледаме този филм без напрежение. На ръба сме, когато Итън се занимава със свръхсекретни мисии от категорията „невъзможни“ и винаги му остават 20 секунди, преди някоя бомба да отнесе главите на всички. Сблъсква се с ужасяващи предателства, трябва да спре изтичане на важна информация и всичко това между скачането от високи сгради, висене от самолет на косъм с капка пот, която се стича по челото му, гонене с хеликоптер, преследване от хора, които искат да го убият, и нулев социален живот. Иначе ни забавлява, просто не искаме да сме там, където е той.

Беатрикс "Булката" Кидо/ Черната мамба (Kill Bill)

   
Персонажът на Булката се оформя, докато Ума Търман и Куентин Тарантино снимат „Криминале“. Черната мамба диша в името на отмъщението, след като членовете на група от наемни убийци, между чиито редици е действала в миналото, ѝ отнемат всичко. Тогава тя тръгва на кръстоносен поход срещу тях, въоръжена с рядък меч, инат и омраза. В стила на Тарантино сюжетът се движи между остроумни диалози и добър, почти самурайски екшън. Не знаем обаче дали бихме влезли в обувките на Кидо, която живее, за да убие хората с грехове към нея, нито пък в тези на Ума Търман, която се оказва плюта и душена по време на снимките от самия режисьор.
Чък Ноланд (Корабокрушенецът)

Самолетът на Чък Ноланд (Том Ханкс) се разбива на безлюден остров и не можем да си представим физическата и психическата сила, която му е нужна, за да оцелее. Докато е там, сам лекува болния си зъб (махайки го), лови риба с харпун, сглобява сал за бягство, а след като се връща, разбира, че е имало погребение, а жена му вече е продължила напред в ново семейство.