Американският писател от еврейски произход Айзак Башевис Сингър разказва от първо лице за болшевишката революция, за комунистическите идеи, сталинските чистки, ужасът на фашизма, мизерното съществуване и липсата на надежда, за проблемите на болната си сестра, която се противопоставя на нормите в традиционното еврейско семейство и други. Книгата обхваща ранните години на автора – когато е живял в границите на царска Русия – и завършва около две години след емигрирането му в САЩ през 1935 г.: "Макар че в основни линии "Любов и изгнание" е автобиографична по стил и съдържание, тя в никакъв случай не е пълната история на живота ми от детството до моята трийсет и пета година, когато книгата свършва. Всъщност истинската история на един човешки живот никога не може да бъде написана. Тя не е подвластна на литературата. Пълният разказ за моя живот би бил както безкрайно скучен, така и безкрайно съмнителен, за да се приеме за истина."