Йозмит е име, което сам избираш. Какво е специалното му значение?
Изваждане на същинското Аз на показ, създаване на мит за себе си.
 
Какво е изкуството за теб?
Изкуството е живот, животът е изкуство. Във всеки момент от живота си творим, без дори да го съзнаваме. Изкуството е естествен израз на съществуването ни. Да, вероятно има и някакъв по-борбен аспект в изкуството. Борбата да създадеш нещо, да изразиш позицията си чрез него – това изисква сили и отнема енергия. Човешко е да се бориш, божествено е да създаваш. Ето това е изкуството – пътят от човешкото към божественото.

Най-силно осъзнаваш, че творчеството е нещо, без което не можеш когато…
… съм гладен и трябва да ям нещо. Готвенето е креативният начин да решиш този основен проблем.

Какви са креативните ти навици и ритуали?
Когато искам да направя нещо… просто го правя. Първо действам, а след това оставям мозъкът ми да се занимае с направеното. Действието е ключът към всяко съзидание. Това ми напомня за знаменитите думи на един от моите учители – Рейчъл Розентал – “създаването става чрез създаване”.

Изкуството винаги говори. Какво казва твоето?
Разказва за собствения ми опит като човешко същество, обитаващо точно този свят в точно тази епоха. Разкрива моите въпроси, радости, страхове и битки; светлината и тъмнината вътре в мен, светецът и грешникът, женското и мъжкото ми начало – всички аспекти на това, което представлявам. Кой съм аз? Какво съм? Отговорът на тези фундаментални въпроси остава мистерия, но какво по-хубаво! То е сякаш гледаш звездно небе сред пустинята. Кара те да се чувстваш страхотно, да усещаш красотата, без самият да осъзнаваш защо. Това е нещо, което мозъкът трудно възприема. Затова се опитвам да намеря отговорите в изкуството. Да усетя красотата на мистериозното и да чуя звука на непознатото.

Какъв е собственият ти стил?
Стилът на гейша-монах, който се сблъсква с този на войнствена кралица, който от своя страна съчетава стила на шаман и извънземно!

А пред чий стил се прекланяш?
На Иисус, Буда или друг просветител. Те са имали много силно развито чувство за стил, без дори да се напрягат.

За грешка в модата смяташ…
Прекомерното фокусиране върху вида на нещата и лекомислието. Модата може да бъде много дълбока и сериозна.

Какво мислиш е прекалено и какво недостатъчно в наши дни?
Прекалено много страдание и неглижиране на важни неща. И твърде малко чувства и емпатия.

В България ще представиш няколко от твоите работи.
Ще представя The Walk – продължителна бавна разходка из пространството със специални костюми. В този пърформънс прагматичната страна на моето изкуство среща духовната си същност. Много публични пространства са били сцена на The Walk – Ел Ей, Ню Йорк, Лас Вегас, Маями, гробището Pere Lachaise в Париж, Чунчон в Южна Корея. Надявам се да го направя скоро и в Северна Корея. Другият ми пърформанс олицетворява срещата на изкуството с комерсиалната клубна култура – аудиовизуален проект, който представям в компанията на Алек Сандър. И накрая, смятам да ви изненадам с много импровизации. Може би някои неща от албума ми… кой знае!

Много хора гледат на излизането нощем като на чистокръвно забавление. Къде клубният живот среща изкуството?
Нощният живот е особен ритуал. В него има нещо шаманско, специфично и мистериозно. Самата нощ е магична, трансформираща и много секси. Иска ми се да внеса академичност в нощния живот – там където се преплитат денят и нощта, където се срещат Аполон и Дионисий.

Как наричаш собствения си музикален стил?
Учих традиционно корейско пеене, обожавам електронната музика. Комбинирах ги в собствен стил, който наричам ”шамански поп”. Съчетавам древни будистки напеви с танцувален поп – част от моя ”пречистващ” арт проект. Вярвам че музиката е най-лесният начин да проникнеш в съзнанието на хората. Затова я използвам като канал, чрез който да проповядвам тази енергия.

Ако самият ти бе звук, какъв щеше да е той?
Звукът на откровението.

Първата плоча, която купи със собствени пари бе…
Мадона или Бой Джордж.

Какво слушаш напоследък?
Noir Desir. Слушах ги докато пътувах през Долината на смъртта в Калифорния и беше божествено.

Артист, активист и будист. Как комбинираш всичко?
Медитирам отдавна. Но не наричам себе си будист. Практикувам само онова, което Буда действително проповядва. В будизма има божество, наречено ”онзи, който чува цялото страдание на света”. Това същество е неутрално – нито мъж, нито жена. Неговата същност е състраданието. С изкуството си опитвам да предам тази енергия и да извадя на показ проблема с транссексуалността. Вярвам, че всички сме просто хора и сме свързани помежду си. Аз съм и мъж, и жена едновременно. Вие също сте такива – затова всички сме божествени.

Какво ти е мнението за Северна Корея?
Не се интересувам много от политика. Въпреки че самият аз съм политика, благодарение на половия конфликт, който нося. Както и заплаха за много хора. Колкото до Северна и Южна Корея – жалко е. Особено за хората в Северна Корея, които страдат.

Ако не си именно това, което представляваш, ще бъдеш…
Будистки монах или гейша. Със сигурност!

Какъв е житейският ти график?
Да внеса хармония в разделението между половете. Ако това стане, страданието ще е далеч по-малко, а светът – много по-добро място за живеене. Да издам албума си и да споделя артистичната си работа с целия свят.

Какво искаш да оставиш на идните поколения?
Моите песните и моите лични истории.

DOMA е в Национална художествена академия, Национална художествена галерия, Народния театър, Фабрика 126 и Vivacom Art Hall от 29 май до 9 юни. The Walk стартира от Народния театър, 29 май, 18:00
Пърформансът на Йозмит е във Фабрика 126; 31 май, 20:00, вход свободен