Малка градска мобилност

Ако като дете сте компенсирали липсата на дадена играчка със самоделни инсталации от каквото ви падне, значи ви е познат импулсът, който задвижва интереса на Дариан и Ивайло в началото. Те обаче не спират с първото хартиено трабантче, оцветено с флумастер, и днес вече редят изложба със свои детайлни модели на цял транспортен арсенал – от автобуси Икарус и Чавдар до тролейбуси ЗиУ и най-различни знайни и позабравени трамваи. Паркирани са в мащаб 1:43 в Gifted, където ги разглеждаме до 22 май, а сега хващаме историята на майсторите от първата спирка чак до депото."Било е около 94-та, когато живеех до Централна гара и непрекъснато виждах всякакви превозни средства от градския транспорт. Когато бях ученик все още имаше кръжоци и сглобявахме разни хартиени форми, а понеже нямаше откъде да си купиш играчка трамвай или тролейбус, реших да си ги правя сам", връща се на старта Дариан, който още пази първия си модел вкъщи. След 16 години обаче хартията му е за гараж. Във времето постепенно я замества с картон, а по-късно – с пластмаса и метални и смолни елементи. От тях днес изпипва майсторски все повече детайли – от перфораторите, тапицерията и осветлението до пепелника на шофьора и малките радиостанции в кабината му. Слабост са му най-вече българските трамваи и вечните унгарски Икаруси, а когато питаме за моделите Чавдар отсреща, Дариан ни сочи към автора им Ивайло."Вероятно точно те са ми сантимент, защото като малък се возех най-вече на Чавдари", обяснява той и разказва, че първият му модел в детството има почти същата история като тази на Дариан. Двамата откриват общото помежду си случайно – един ден преди около 10 години Ивайло го кани на гости, а на рафта е паркиран хартиен модел на автобус Мерцедес. "Защо не пробваш да го направиш от пластмаса?", пита го Дариан и му показва подробности от занаята, който двамата днес практикуват в общо ателие. А той въобще не е лесен – моделите се сглобяват по оригиналните чертежи на производителите, които момчетата намират в заводи, в интернет или получават от служители, а след това прекрояват в колекционерски мащаб 1:87 (HO), 1:43, 1:24 или 1:18. Поне в добрия случай – налагало им се е например да пътуват до Перник, за да вземат на място мерки от изчезващ вид тролейбус.Дали всичко това променя начина, по който те самите пътуват? И още как, смеят се двамата и споделят, че винаги се качват от първата врата, а ватманът често ги разпознава. "Аз дори не гледам кой е номерът на трамвая, а се ориентирам коя е линията по трицифрения код отпред", казва Дариан, който понякога разпознава какъв модел ще пристигне на спирката и само по приближаващия звук.Ивайло от своя страна пък често се качва на автобус, за да се увери, че детайлите в макетите му отговарят напълно на реалността. Поне през нашите очи това е сигурно, особено когато с един поглед през малкия прозорец сякаш попадаме в базелската "зелена краставица" на трамвай 8, класическия чешки оранжев агент по линия 10, тролея Шкода с номер 11 или китайските автобуси, които отскоро замениха поостарелия 72. Зад някои обаче се крият и интересни истории: в колекцията им например върви и ретро мотрисата на петицата, която все още се движи по атракционни линии и е първият български трамвай с пневматични врати. В подбора им виждаме и ремонтен, който някога е проправял пътя на останалите, а на пода му забелязваме дори строителните материали, шкафа и пейката на работниците. За пръв път разбираме и че е имало автобуси, разделени от ремарке, вместо хармоника, а свидетели разказват, че последните седалки в тях водели до морска болест.Всяко едно от изброените (а и пропуснатите) транспортни средства може да влезе и у вас, а цената им варира между 70 и 200лв в зависимост от модела. Освен колекционери и ценители, кандидати за тях често са деца, които мечтаят за такава играчка, също като Дариан и Ивайло някога. Двамата обаче напомнят, че изработката на макетите е прецизна и първата катастрофа в някоя стена може да доведе до сериозни последствия. Затова вече работят върху нови модели, които са по-дебелокожи и ще понесат несъзнателните удари, но засега имайте едно наум, ако сте намислили да ги паркирате в малки ръце.А за какво мечтаят вече порасналите? "За модели на целия градски транспорт, които в бъдеще да задвижим и с батерии. За това, разбира се, се изисква време, но вече работим по въпроса и се надяваме да стигнем и дотам", казват ни Дариан и Ивайло и ни оставят да слезем спокойни, защото техния транспорт явно се движи правилно – с желание.

Изложбата Модели градски транспорт София е в Gifted до 22 май
Търсете ги и на facebook.com/ModeliGradskiTransport