Маргарита Спасова за хилядите сияйни слънца на Афганистан

Със CVS-Bulgaria и Amnesty International организираме жива библиотека на тема Хиляди сияйни слънца от Афганистан, за да отбележим Световния ден на мира – 21 септември. Както знаем, от средата на август талибаните завзеха властта в Афганистан. Много хора са застрашени, особено жените и техните права. С организаторите искаме да създадем пространство за общуване между жителите и гостите на София и хора от Афганистан, които живеят в България и искат да споделят опита и гледната си точка.

Ще започна отзад напред. Всъщност, живата библиотека е метод, създаден от датска младежка организация преди повече от 20 години, с цел да се преборят предразсъдъците и дискриминацията. Работи точно като класическата библиотека – посетителите разглеждат каталога с налични заглавия, избират книгата, която искат да прочетат, и я взимат за определен период от време. След като приключат, връщат книгата и взимат следващата. Единствената разлика е, че в този случай книгите са хора и четенето се състои в разговор. Напълно важи старата поговорка да не съдим за книгата по корицата – това е ключовото.

Моята първа жива библиотека беше преди няколко години и аз се включих като част от екипа. Освен библиотекари, има и фасилитатори, чията работа е да улесняват целия процес, каквато беше и моята роля тогава.

Не помня точната тема, но събитието се проведе в Дом на киното около 20 юни – Световния ден на бежанците – и беше свързано с хората, които търсят закрила и убежище в България. Беше наистина вълнуващо. „Читателите“ имаха възможност да се докоснат до личните истории на „книгите“ отвъд етикетите, които медиите често им слагат.

Първоначално Боби от екипа на Amnesty International създаде визията за Facebook събитието – отворена книга и група хора на фона на красиво залязващо слънце. Оттам веднага се сетихме за книгата на американо-афганистанския писател Халед Хосейни Хиляди сияйни слънца. Решихме да кръстим събитието по същия начин. За нас слънцето е метафора за всяка личност и ценноста на нейната история, с която сияе по собствен специален начин.

За съжаление сред големите предизвикателства са неразбирането и предразсъдъците. Много хора от Афганистан, които търсят закрила, често не се приемат по същия начин като бежанците от други държави. Дълго време преди събитията от последните месеци се чуваше изречението: „Защо търсят закрила, при тях няма война?“. Мисля, че напоследък стана ясно на целия свят какви предизвикателства срещат хората в Афганистан – особено жените, които вече изгубиха правото си на гимназиално образование, а постепенно губят и правото си да работят, докато новата власт се утвърждава. По никакъв начин не бива търсещите помощ и подслон да бъдат разделяни на такива, които заслужават, и такива, които не. Всеки човек има право да се стреми към по-добър живот в мир и сигурност, когато е застрашен.

Аз не вярвам в универсални рецепти, но със сигурност събития като нашето са една такава възможност – пространство, в което да общуваме честно и автентично отвъд предразсъдъците. Така имаме възможност да се докоснем до истинските истории на хората срещу нас, а не просто да следваме някакви клишета и пропаганда от медиите. Имаме възможност да се замислим какво крият хората, които отправят едно или друго послание. Можем да потърсим повече информация, да се поинтересуваме и ако не знаем нещо, да се свържем с хората, които знаят. Можем и да се обърнем към представителите на общността – в нашия случай афганистанската.

На 21 септември се навършват 40 години от обяването на тази дата за Международен ден на мира. Хилядите сияйни слънца на Афганистан беше замислено да съвпада с този ден, но се наложи да го изместим. Все пак остава този апел за мир и за зачитане на правата на човека.