Гърция никога не умира

Мария Анна Сесилия София Калогеропулос се ражда в Ню Йорк, САЩ, на 2 декември 1923 в семейство, което определено може да се нарече изградено от огън и лед. Баща ѝ Джордж Калогеропулос се опитва да балансира огнения характер на съпругата си и факта, че след като Мария се ражда, Евангелия Димитриади не иска да я погледне в продължение на 4 дни, защото през цялото време се надявала да има момче. Отношенията им не се затоплят и по-късно, когато Лица, както всички я наричат, фаворизира до безумие по-голямата си дъщеря, а Мария е открито тормозена и игнорирана. Майката проявява видим интерес едва когато разбира, че малката ѝ дъщеря има талант да пее, и едва три годишна започва да я експлоатира ежедневно. "През всички тези години, когато трябваше да играя и да раста, аз пеех и правех пари", споделя оперната прима, която до края на дните си така и не прощава на майка си за пропиляното детство. През 1937 Лица напуска съпруга си и се завръща в Атина с двете си дъщери. Там Мария е записана в Гръцката национална консерватория, за да развие таланта си, а през август 1942 прави дебюта си в главна роля. През 1945 Калас се връща в Америка за среща с баща си, а през 1949 заминава за Венеция, където съдбата ѝ е подготвила, меко казано, бляскаво бъдеще.

Италия, която я обожаваше

Италия не само предлага на Мария възможност за развитие, а буквално ѝ поднася световната слава, която заслужава. Калас възражда позабравеното белканто, което е считано за много опасно за гласа, и скоро на италианската сцена отново се изпълняват Доницети, Росини и Верди. Нейната звезда изгрява първо в роля, която изобщо не е писана за нея. Мария я получава, след като главната певица се разболява, и успява да я развие само за три дни. Критиците са възхитени, а след приемането и изпълненията ѝ в престижната миланска Ла Скала през 1951, публиката се влюбва завинаги в тази незабравима дива. През първите години на феноменалния ѝ успех Мария отслабва драстично. Сваля цели 36 килограма и се превръща в една от най-красивите жени, излизали някога на оперна сцена. Всички са поразени от изразителното ѝ лице, изяществото ѝ, неподправената ѝ харизма и широкия диапазон, който изумява дори величия в оперното изкуство. В Италия Калас се запознава и с бъдещия си съпруг – по-възрастния от нея индустриалец Джовани Батиста Менегини. Те се женят бързо, а някои казват, че Мария така и не се влюбва истински. Менегини обаче е чудесна партия – богат, образован, меценат, който цени изкуството и най-вече своята безценна перла – Калас. След като Италия ѝ дава всичко, което някога е искала, оперната прима покорява една по една и световните сцени. Следват Метрополитън в Ню Йорк и лондонският Ковънт Гардън.
 
Онасис и други трагедии
Мария Калас има всичко, за което някога може да мечтае. Световна слава, богат съпруг, признание от всички в оперното изкуство и живот, който водят само наистина благословените. Единственото нещо, което ѝ липсва, обаче е любов. Любов по гръцки – страстна, драматична и такава, която да ѝ напомни, че е все още жива. През 1957, след представление в операта Анна Болейн на Доницети Елза Максуел организира парти в нейна чест. Там Калас среща гръцкия магнат Аристотел Онасис. Всеизвестен плейбой със съмнителна репутация, харизматичен, опасен и, разбира се – неустоим. Мария се влюбва почти мигновено. Тогава и двамата са все още със солидни бракове, но за Калас това е човекът, който най-после ѝ вдъхва желание за живот. Води я далеч от дисциплината, спартанските режими, гладуването, пазенето на гласа, стоицизма и почти казармената подготовка за сцената. Калас най-после си позволява да се храни, да пие шампанско, да се излежава до късно, да посреща гости на екстравагантни вечери и да обитава яхтата на Онасис – като истински оазис на бохемската и разточителна любов. Двамата не крият връзката си, а скоро след това Мария се отказва от американското си гражданство и прекратява брака си с Менегини. Онасис също се развежда, но само две години по-късно – през 1968, той напуска оперната прима и обявява годежа си с бившата първа дама на САЩ Джаки Кенеди. Ударът за Калас е огромен. Въпреки че тя продължава да се среща с Онасис в Париж почти до края на дните му – сърцето ѝ е опустошено. Докато е с него, спира да пее, за да му се посвети изцяло, но малко по малко губи гласа си и това се превръща във втората огромна трагедия в живота ѝ. Мария Калас прекарва последните две години от земния си път в изолация в парижкия си дом. На 16 септември 1977, едва на 53-годишна възраст тя умира от сърдечен удар. Целият свят е безмълвен от смъртта на жената, обявена за явление в историята на световното оперно изкуство. За Мария се създават филмите Медея от 1969 на Пиер Паоло Пазолини, в който тя участва, Калас завинаги от 2002 и Мария и Калас от 2017 на режисьора Том Волф. През пролетта на 1979 прахът ѝ е разпръсната над Егейско море край бреговете на Гърция по нейно желание. Както в древногръцките трагедии, пътят ѝ завършва фатално, но талантът ѝ продължава да живее.