Едно изречение от въведението на Итало Калвино към неговите Италиански приказки разкрива тайната на Марковалдо: "Вярвам, че вълшебните приказки са истина". Нещо повече, Калвино вярва и в обратното – че реалността е вълшебна. Когато започва да пише тези истории през 50-те и 60-те години на ХХ век, той не знае, че създава шедьовър в литературно направление, на което френските критици вече са сложили етикета nouveau roman, "нов роман". Просто следва инстинкта си на разказвач и постига траен баланс между италианския неореализъм и приказното си разбиране за света.
Марковалдо, или сезоните в града (в превод от Нева Мичева и оформление от Люба Халева) е в книжарниците от изд. Жанет 45, цена: 14лв.
Марковалдо, или сезоните в града
Марковалдо на Итало Калвино е като Скитника на Чарли Чаплин: симпатичен невзрачен герой, чиито провали са най-трогателните му победи и чийто чар е в доверчивото безстрашие, с което отново и отново се гмурка в живота.
Марковалдо е общ работник в склада на голямо предприятие. Има жена, сюрия деца, празни джобове и огромен ентусиазъм. Двайсетте разказа в тази книга на пет пъти минават през всяко от годишните времена в големия град, където той неуморно се опитва да открие връзка с природата и с другите, без да изгуби себе си. Писани са в течение на цяло десетилетие по времето на италианския индустриален бум след Втората световна война, но са неочаквано актуални и днес.