През годините във филмографията му има арт проекти с бюджет на курсова работа, както и високотехнологични блокбъстъри, тежки драми и документалки, откровени сатири и комедии с бонус мюзикъл. Макар че е най-известен с гангстерските си заглавия, Скорсезе е много повече от просто крими режисьор. Затова и в списъка с филмите му се усеща една лека биполярност – след всеки комерсиален успех той прави неочакван арт проект и така все едно отмива спомена и изчиства съзнанието си.

Сред темите, които видимо измъчват твореца и персонажите му, е вечната борба между нормите в обществото, религията и вътрешния порив на душата. Не е за чудене, че преди кариерата в киното Мартин Скорсезе флиртува с идеята да стане свещеник. Израснал в католическо семейство в Литъл Итали, Манхатън, той става свидетел от първа ръка на голяма част от историите и взаимоотношенията във филмите си. Родителите му работят в шивашката индустрия, далеч от света на мафията, но по това време представителите на Коза Ностра не се прикриват – всички знаят кои са шефовете на квартала и къде са паркирани кадилаците им. Малкият Марти страда от астма, затова избягва игри с другите деца. Вместо това наблюдава света от прозорец с изглед към улицата и пътешества в мрака на киносалоните, където гледа филм след филм.

Още от второто му студентско филмче What’s a Nice Girl Like You Doing in a Place Like This? става ясно, че Скорсезе има таланта да пренесе френската нова вълна в Америка. Следват пълнометражният му дебют Who’s That Knocking at My Door, в който Харви Кайтел играе главната роля, а монтажист е Телма Шунмейкър – бъдещият му вечен колаборатор. Филмът печели фестивал в Чикаго, където младият бъдещ най-уважаван критик в историята Роджър Ебърт го обявява за шедьовър. Единственият начин да стигне до кината обаче е с помощта на съмнителен дистрибутор с основен бизнес порнография, който добавя секс сцена, за да може да продава лентата. Филмът все пак привлича вниманието на легендарния продуцент Роджър Корман, а останалото е история.

"Понякога наричат филмите ми елементарни. Приемам това за комплимент. Да направиш нещо елементарно е най-сложното. Семплото е трудно. Семплото отнема много усилия", коментира режисьорът. Мненията за проектите му са противоречиви, но едно никой не може да отрече – филмите на Мартин Скорсезе остават в съзнанието, преследват те с асоциации, сещаш се тях години наред.

Селекцията по-долу е строго субективна и изразява единствено личното мнение на автора. Трудно е да побереш 60 години кариера само в 10 филма, но опитът си заслужава.

Коварни улици

Най-автобиографичният от всички криминални филми в каталога на Скорсезе. Историята е вдъхновена от чичо му, който винаги се забърква в неприятности и някой трябва да го спасява. Това е и първият му съвместен проект с Робърт де Ниро. Смело може да се каже, че Гай Ричи е гледал Коварни улици повече от веднъж.

Шофьор на такси

Един филм за самотата и клиничната депресия, която може да избие в най-шокиращи посоки. Робърт де Ниро играе завършен психопат, който цъка хапчета и обикаля из улиците на нощен Ню Йорк. Сценарият на Пол Шрадер е една от най-високите летви в категория психологически профил на героя, а през годините филмът се е превръща в абсолютен култ с доста опасни фенове, които повтарят: You talkin’ to me?, често без повод.

Разяреният бик

Четири години след като Шофьор на такси печели Златна палма в Кан и получава четири номинации за Оскар, Скорсезе мисли, че кариерата му е свършена – проблемите му с наркотиците го вкарват в болница и краят изглежда близо. Там обаче го посещава Робърт де Ниро и го връща в играта с Разяреният бик. Резултатът от тази колаборация е абсолютен шедьовър, считан и досега за най-добрия му филм.


След работа

През 80-те светът на киното се променя и Мартин Скорсезе наново трябва да намери своето място там. За да се научи да снима филми по модерния арт-хаус начин, той наема за първи път бъдещият си щатен оператор Михаел Балхаус и прави тази черна комедия на един дъх, както в доброто старо време. Резултатът е нетипичен Скорсезе филм, но пък страхотен във всяка едно отношение.

Кралят на комедията

При излизането си този филм е тотален провал, защото теми като обсесия със славата и стендъп комедия все още са далече от мейнстрийма. Хората искат да гледат Де Ниро с пистолет в ръка, не с микрофон. От позицията на времето обаче Кралят на комедията е една проникновена сатира на шоубизнеса, както и очевидно вдъхновение за Жокера на Тод Филипс.

Добри момчета

Каквото и да се каже за Добри момчета, няма да е достатъчно – това е най-мъжкият мъжки филм на всички времена и класика на класиките в гангстерския жанр. Заснет с романтична ретро палитра, пълен със сълзливи хитчета, но в сърцевината си един суров уличен филм за реалностите на престъпния свят, базиран на реални лица и събития. Робърт де Ниро, Джо Пеши и Рей Лиота играят ролите на живота си, а детайлите в епичната история са толкова много, че средният фен на Скорсезе го е гледал над 20 пъти.

Казино

Може да се приеме, че Казино е втора серия на Добри момчета, с различни герои и история, но със същия дух и енергия. Този път костюмите са в крещящи цветове, в духа на 70-те, а насилието е качено на следващо ниво. Това прави филма още по-епичен, а също така и по-дълъг – близо 3 часа. Благодарение на камерата на Робърт Ричардсън и сценария на Николъс Пиледжи те прелитат за миг – толкова адреналиново е цялостното усещане.


От другата страна

Мартин Скорсезе има само един Оскар за режисура – точно за този филм. Пак е добро постижение – най-добрият режисьор на всички времена, Алфред Хичкок, няма и толкова. Ако някой заслужава специална награда тук, то това е Леонардо ди Каприо, който прави ролята на живота си в каст, пълен със звезди. От другата страна е и един от малкото случаи, в които римейкът е по-добър от оригинала. Франк Костело пък, изигран от Джак Никълсън, е злодей, заслужаващ място в Залата на славата на отрицателните герои.


Злокобен остров

В цифрово отношение това е един от най-успешните филми на Мартин Скорсезе – близо 300 милиона долара приходи. За целта помага пълният с обрати сюжет на Денис Лихейн (Реката на тайните, Жертва на спасение), но при всички случаи основна заслуга има психо атмосферата в целия филм, която просто те стиска за гърлото и не те пуска до края. Много хора твърдят, че са се досетили за финала. Много хора говорят глупости и това е доказано. 

Вълкът от Уолстрийт

Ако има нещо, което е запазена марка на Скорсезе или поне той е режисьорът, който го прави най-добре, то това са летящите поредици от събития, озвучени с глас зад кадър. Вълкът от Уолстрийт е най-високата точка на тази изразна форма. Филм, който е толкова забавен, че ни кара да забравим колко сериозна всъщност е темата с борсовите машинации. Съвсем не е за чудене, че една от многото награди, които филмът спечели, бе за Ди Каприо – Златен глобус за Най-добър актьор в мюзикъл или комедия. Съвсем заслужено – битката на бавни обороти е една от най-смешните сцени в историята на киното.