Нели Митева ме покани. Каза ела, имаш готини бижута, които се вписват чудесно, и аз приех. Правейки бижута, основно си играя. Целият работен процес е и игра, и удоволствие за мен. Основното е, че ми е много забавно.
Обикновено темите не пораждат ли ограничения – в материалите, при формите?
Не. Аз не се притеснявам и от най-нестандартните материали. Досега съм излагал няколко пъти на Иван Асен 22, но в случая реших да направя нещо по-експериментално, по-вицово, като оставя малко настрана благородните материали, и така се получиха тези колиета с токчета от обувки като акцент. Исках да провокирам по някакъв начин. Което и самата Нели се опитва непрекъснато да направи и с клиентите, и с арт средата на София. Мисля, че успява. Младите дизайнери и дрехите, които показват, са невероятни.
Спомняш ли си първото нещо, което си измайсторил?
Ооо, това ще да е било доста отдавна. Аз съм завършил приложни изкуства, където също правех бижута. След завършването отворих ателието и почти 15 години правя само това – бижута. Така че чак да си спомням първото нещо… Може би още някъде в училище е било.
Известен си с това, че използваш буквално всичко, и все пак няма ли някой забранен материал?
Не. Никакви забрани. Наистина от всичко може да се направи бижу – стига да можеш да го сложиш на себе си и да го носиш, хаха. Една моя преподавателка в Залцбург – Йохана Дам, когато си говорихме по темата, си сложи една табуретка на врата и каза – защо това не е бижу? Та въпросът си е направо философски, хаха. Но благородните материали си остават класика. В тях има ценност, която остава във времето.
Златото не беше ли провъзгласено за кич в един момент?
О, златото е чудесен материал. Зависи обаче какво ще направиш от него. Ако подходиш с предубеждение и го свързваш с пръстена на учителката, която те е била по главата, или например с грозния пръстен, който като абитуриент си получил за подарък, е ясно, че има негативно отношение. Имал съм клиенти, които са били предубедени към златото, и когато им покажа нещо, което съм направил, казват – ммм, това е интересно. За жалост в България не продавам бижутата си от злато, няма къде да ги покажа.
Защо, твърде скъпи ли са?
Че са скъпи, скъпи са. Златото навсякъде по света е скъпо. Но тук просто няма подходящи галерии, където бижутата да бъдат изложени по адекватен начин, така че клиентът да хареса и да каже вземам го.
В този бранш има ли тенденции като в модата?
От 3-4 години забелазвам завръщане на класическите бижута, но по нов начин. Като форма или като орнаментика, но в нов материал, с нови камъни, с нови метали.
Къде излагаш по света?
Основно в Европа – в доста галерии в Германия, Австрия, Холандия, Швейцария, Обединеното кралство и Люксембург.
Ти ли правиш връзката, или те те откриват?
Основно аз търся контакта. Има и случаи, в които са ме препоръчали и ми се обаждат. Но това е по-рядко. Иначе сам се презентирам.
Не си артистът, който чака музата да го удари.
Ами то това го има само по филмите, хаха. Правенето на бижута е работа като всяка друга. Ставаш, пиеш кафе, преглеждаш пощата и после отиваш в ателието и работиш. Преглеждаш папки с доставки, занимаваш се със сметки.
Нямаш ли ученици – това не е ли занаят, който се предава?
Никой не ме е потърсил, иначе аз не крия тайните си, нито контактите си. В България не преподавам, но съм абсолютно отворен за интересни въпроси от старана на хора, които се интересуват.
Коя е била най-интересната ти поръчка?
Имах една много странна. Галеристката ми във Франкфурт ми се обади веднъж с идеята да направя бижу за една дама, която се появила с парче костица от нейния бивш мъж, който се споминал, и тя искала да го запази под една такава форма. И тъй като той бил музикант, ние измислихме халка с топче, и вътре тази костица, която при поклащане на пръста прави на-на-на. Та това е доста необичайна поръчка, но жената била щастлива, защото освен че се сещала за мъжа си, правела и музика. Което е мило все пак, макар и необичайно.
Ако сравниш българските си клиенти и тези навън, какво ги обединява?
Ами, че обичат бижутата ми, хаха, че намират нещо в тях и си дават парите. Което мен пък ме радва. Иначе в чужбина съм забелязал, че повече мъжете купуват бижута като подарък на жените си. Особено в Германия. А у нас жените сами си купуват бижутата и мъжете никога не знаят какво харесва тя.
Любимо бижу, което никога не ти омръзва да правиш?
Брошки харесвам, но те не се носят. Хубави са като обект, но хората не знаят къде да си ги сложат. А една брошка е толкова шик и предполага много възможности. Но аз си правя моите неща и се радвам, когато хората намират нещо в тях, носят ги и се забавляват.
Бижутата на Николай Сърдъмов са в Магазин № 10 на ул. Шишман 10
