Матка: По пътя на водата

Много неща могат да ви подразнят в Македония, но има поне три, заради които си струва още следващия уикенд да драснете на югозапад. Едно: близо е. Две: достъпно е. И три: каньонът Матка лежи някъде там. Името му не привлича много, но красотата му е магнит, разказва ни Симеон Василев с лек тен от лодката по тези води.До Матка ме отведе един уикенд с приятели в Скопие, докъдето се стига за 3 часа и половина с кола. Пътят забива карфици по картата върху Кюстендил, КПП Гюешево, Крива паланка и Куманово, но ние го взехме по тъмно, така че и да е имало хубави гледки наоколо, сме ги изпуснали. Още с минаването на границата обаче спечелихме нещо: час отгоре към петъка си, защото Македония е с един назад от нас. Ако решите да повтаряте същия маршрут, имайте предвид тази времева разлика – на връщане тя се обръща срещу вас и пътят ви пораства с час.Скопие е странен град. В една част са изникнали десетки нови сгради и монументи, които са пълна бутафория и парад на измислени македонски герои. Има и скандално нахвърляни мостове, Музей на македонската борба, който прилича на Белия дом и гигантска статуя на Александър Македонски с фонтан и задължителните лъвове. Шегувахме се, че Скопие е градът с най-много лъвове на глава от населението, вероятно дори в Африка са по-малко. Трезво мислещите македонци, естествено, не харесват този панаир. Нито пък аз. А само на 100 метра оттам, отвъд река Вардар, се намира турският квартал (както сам го кръстих заради джамиите), където е Старият базар, на всеки ъгъл продават бюрек, печени фъстъци, златни накити и булчински рокли, а сградите са ниски и всичко е автентично и живо. Огромен контраст.Два дни в града ни се сториха много, затова се огледахме за дестинации наблизо и така открихме Матка – красив каньон с езеро, създадено изкуствено от внушителната язовирна стена в коритото на река Треска. Само на 30 минути е и, да, името му значи същото на македонски. Преди да пристигнем си представях нещо като Трънското ждрело с усамотена разходка по екопътека, но в 2 часа следобед в събота тълпата туристи буквално ме стъписа. Чужденци, местни, всички са тук – заради слънцето, водата, гората. И инстаграм. Особено е да видиш как момичета на ток, облечени в най-ефектните си дрехи, крачат нестабилно по горската пътека в името на една снимка. Към 4 часа обаче всичко притихва и можеш да имаш целия каньон за себе си.Бяхме резервирали нощувка в хотела на Матка, събран нагъсто в шепата на каньона със средновековния манастир Св. Андрей, така че вечерта беше пред нас. В ресторанта готвят прясна пъстърва от езерото, двойната стая е 30 евро с включена закуска, приятно и уютно е, а от въздуха тук се наспиваш за нула време. Неделната сутрин беше най-хубавият момент за мен. В 8 часа всичко изглежда малко призрачно, една специфична светлина влиза под ъгъл в каньона, от тихите зелени води се издига лека пара, а птиците, растенията и ароматите на пролетта занимават всичките ти сетива. Имаш чувството, че си някъде в Камбоджа или Виетнам, определено не на Балканите, а камерата ти улавя страшни гледки, дори да не си голям фотограф.Водата в каньона още е студена за плуване, но може да я развълнувате с каяк и рафтинг или просто да се плъзгате по нея – като нас. За около 20лв на човек наехме лодка, която ни закара навътре по реката до една от многото пещери на Матка. Лодкарят ни беше с идеален английски, но и на македонски се разбирахме напълно. Сред разказите за последната му ваканция в Банско ни показа как от светкавиците ни скалите заблестяват като злато и пусна мухата към гмуркачите сред нас, че някъде тук има и подземна пещера – една от най-дългите в света. Обратният път към хотела после взехме с разходка, но бавна и лека, без да се правим на планински кози. Във високото наоколо има много стари църкви, обаче маркировката в един момент изчезва и катеренето нататък е на твоя отговорност. Затова просто вървяхме и така по здрачаване хванахме магията от рано сутринта – с покоя, особената светлина и усещането, че си някъде на другия край на света.