Местата от живота: Донна Цанева

От малка превърта глобуса – живяла е в Австралия, после в Китай, а откакто може да взима самостоятелни решения, не се е спряла. Днес е тук, утре – няколко часови зони встрани и то без ясен план под шапката. Завършва конна физиотерапия в Англия, но падане по гръб я отказва от темата и слага обектив между пръстите ѝ. И не че вярваме толкова в съдбата, но днес ни разказва как National Geographic публикували неин кадър скоро след инцидента и как питала авиокомпания за безплатен билет до Гренландия, а те пък я поканили да пише и снима за бордното им списание – случайност? Гласът ѝ сега едва долита по скайп линията от Рейкявик – една "екскурзия", която продължава вече трета година – но напрягаме ухо, защото ще пътуваме с Донна през три континента, оранжев прах, опасни води и филмови спомени от детството. Затегнете коланите.ЧИАНГ МАЙ
Бях в Исландия от година, не бях виждала слънце от четири месеца и вече не издържах така. Затова реших да замина за Тайланд, да усетя малко топлина. Чианг Май, една от северните тайландски провинции, беше първата ми спирка в Азия, а снимката е от резервата Elephant Nature Park. Половин час преди да я направя, бяхме в едно село в средата на нищото и, въпреки предупреждението на майка ми да не ползвам банкомати на такива места, ми се стори безопасно. Машината глътна единствената ми карта и отидох в резервата с мисълта, че ще трябва да си тръгна още същия ден. Прекарах го целия с това 8-месечно слонче. В Тайланд и региона тези животни са навсякъде: превозват туристи по улиците, пренасят дърва по планините, често са недохранени, куцат, ослепяват ги. В Elephant Nature слоновете намират свобода. Дори не е позволено да ги яздиш. Беше страшно приятно да ги видя в такава среда, а накрая и проблемът с картата се реши – с помощ от нашите и исландската полиция.КО ПИ ПИ ДОН
Не чета много книги, но пък съм страшен киноман и от филмите научавам какво ли не. Преди години гледах Плажът с Леонардо ди Каприо, който е сниман на Ко Пи Пи Лей – остров източно от Пукет – и нямаше как да не мина оттам, щом бях наблизо. Твърде малък е, за да се живее на него, затова отседнах на съседния – Ко Пи Пи Дон, а кадърът е от най-високата му и най-безопасна при наводнение точка. Цунамито от 2004 унищожи острова напълно и погуби хиляди хора – някои от тях бяха познати на мои близки от времето, когато живеех в Китай, и ми беше важно да съм там, като някакъв акт на солидарност. Сега всичко е възстановено, даже презастроено и навсякъде има табели и евакуационни планове, които да напомнят за случилото се. Тайландците обаче вярват силно в духове и доста от оцелелите не са се върнали след евакуацията – смятат, че починалите още витаят наоколо.АНГКОР ВАТ
След Тайланд отидох в Камбоджа – със самолет, защото си изпуснах рейса два пъти и май по-добре. Чувала съм страшни истории за пресичането на тази граница по земя. Като стигнах, изпитах културен шок. Банкок, откъдето идвах, прилича на смесица между Токио и Ню Йорк, а в Камбоджа почти няма цимент, всичко е прах и оранжево. Такава бедност не съм виждала никъде другаде – за 7 долара можеш да наемеш някое момче да те развозва цял ден, да те чака, докато разглеждаш забележителности, и въобще да ти организира всичко. Но пък ме удари вълна от гостоприемство и доброта. Повечето мъже над 40 са били част от Червените кхмери, една от най-лошите армии, и хората явно са се нагледали на страдание, затова сега се опитват да го минимизират. Бях там само три дни, но успях да видя най-важното в списъка си. Като малка гледах Tomb Raider и има една сцена, в която Лара Крофт влиза в Ангкор Ват. Мястото ми изглеждаше приказно и си казах, че ще отида там при първа възможност. Всичко надхвърли очакванията ми: архитектура с изключителни детайли; дървото, което помня от филма; монасите. Те впрочем не трябва да бъдат докосвани от жени и ако се снимаш с тях, се налага много да внимаваш – не знам какви биха били последствията, ако се пипнете.БОНДАЙ
Не се бях връщала в Австралия от 16 години, когато ми изпадна добра възможност да го направя. Останах три месеца, през които предимно снимах и карах сърф. Всеки ден ставах в 4, за да хвана изгрева в 5-6, когато е правена и тази снимка. Мястото е Бондай, най-известният плаж в Сидни. Наричат го backpackers’ rip, което свободно се превежда като "вълнението на туристите", защото те идват и си мислят, че могат да сърфират, а после мъртвото течение ги повлича и разбират колко могъщ е океанът всъщност. Този човек стоеше на едно и също място всеки ден, разпознавах го по хавлията му. Сърфист е и е част от Bondi Rescue – едни от най-добрите спасители в света, дори си имат ТВ шоу, което гледам от години. Снимах го как наблюдава водата, точно след като беше извадил едни хора от нея.БОНДАЙ АЙСБЕРГС
Този басейн е малко по-нататък по същата ивица в Австралия. Отдавна мечтаех да го видя с очите си, даже цяла година преди да се случи гледах нон-стоп снимки оттам и си представях какво е на живо. В него се правят плувни състезания, сърфисти и спасители го ползват за тренировка. Пълнят го с океанска вода и го чистят веднъж седмично, а понякога вълните са толкова високи, че сами влизат в басейна и е много красиво – ето колко лесно се премахва преградата между направеното от човека и природата. Неведнъж хора са падали от басейна директно в океана, но пак е една идея по-безопасен начин да се докоснеш до него. Освен това няма хлор, което е плюс, ако си алергичен.СЕЛЯЛАНДСФОС
Вече всички го знаят този водопад като мястото, където Джъстин Бийбър снима клипа към I’ll Show You. Намира се на южния бряг, както повечето водопади в Исландия, и беше едно от първите неща, които видях тук. Ценното е, че може да се обходи целият отзад, по една пътека, която зимата става ужасно хлъзгава. Разбрах го, когато пропаднах между камъните и трябваше да ме вадят. Добре че бях с екскурзовод и група. Аз съм човекът, който винаги скача първи от автобуса и после остава последен, за да снима още и още, затова бях изостанала сама на пътеката, но за щастие се върнаха за мен. Водя там всички, които ми идват на гости, и никога не ми омръзва, само че вече гледам времето да не е хубаво. В туристическите брошури слагат едни слънчеви снимки, а реалността е съвсем друга. Исландия е по-често мрачна, студена и с безлюдни улици, като във фотографиите на Бенджамин Хардман. Това е също толкова красиво и искам хората да го видят. Пък и тук митологията е на почит – исландците вярват в елфи, които излизат само при лошо време, така че е логично да насочваш обектива си по-често към облачното небе, отколкото към синьото.СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ
То си има периоди на активност и шансът да го видиш е най-голям между септември и март, при много ниски температури и ясно небе, без облаци и луна. През април, когато се прибрах в Исландия, вече беше късно, даже екскурзиите, свързани със сиянието, бяха секнали. Въпреки това с едни приятели решихме да отидем малко встрани от Рейкявик и да погледаме небето – надеждата умира последна. Случи се най-ярката луна, която някога съм виждала, беше към 10 градуса, чакахме около шест часа и нищо. Бях супер разочарована – Северното сияние е едно от нещата, които ме карат да се връщам към тази страна, а сега щях да го изпусна. Но точно тогава, на един безлюден път, то лека-полека се появи. Първо помислих, че са облаци, но явно камерата улавя повече от човешкото око – насочих обектива и го видях. Красив момент беше, още повече, че тогава се запознах с най-добрата си приятелка, която сега ми помага страшно много с всичко, с което реша да се захвана.

Донна Цанева пътува, снима и разказва на globetrottingdonna.com, facebook.com/globetrottingdonna и instagram.com/directionless_donna