Какво означава да правиш съвременно изкуство в България през 2012?
Големи идеи се появяват там, където има големи липси и вакуум. Теоретично родният абсурд е просто идеален. Истинските възможности обаче, посредством които художникът може да прави това, което го определя като такъв, и да среща адекватно отношение, се случват извън България.

Някъде прочетох, че определят нещата ти като радикално изкуство – каква е абсолютната ти лична цел, започвайки даден проект?
Да въздействам по оригинален, честен начин на хората, за които това има значение. Да докажа, че сетивата ми са още будни и посетителите на изложбата реагират остро. Ироничното е, че докато давам форма на тази цел, минава доста време, пагубно за всякакво чувство на спонтанност. Затова в пърформансите изпитвам най-голямо удовлетворение – стават бързо.

Задължителна ли е провокацията в изкуството?
Радикално и провокативно са оценки, идващи обикновено отвън, от хора, които смятат на ум каква е собствената им готовност и способност на такива. Това, естествено, няма общо с моите вътрешни подбуди и мотиви на работа.
Изложбата ти Съвременни сечива на труда е в резултат на специализация в

Ню Йорк – най-силното усещане, което изпита в този град?
Отсъствието на каквато и да било културна и времева дистанция, плюс измамното чувство, че с този град отдавна си принадлежим. Предусещах го, още като четях Аз, Едичка на Лимонов и Смърт на кредит на Селин.

А някоя прелюбопитна случка, която става за споделяне?
Консулът ни в Ню Йорк не намери дата за моя презентация под предлог, че текат Дни на българската култура. Затова пък македонският му колега дойде в студиото ми, поговорихме, след което ми даде визитка и ме покани на кафе в посолството им в горен Ийст сайд.

На мен лично в последната ти изложба любим ми стана експериментът със замерването на пулса пред произведения в МоМА, как ти хрумна идеята?
В изкуството всичко е прошнуровано – жанрове, течения, влияния, всичко това, етикетирано със съпровождащата го цена на пазара. Липсваше ми “топлата” връзка с възприятията. Да се опиташ да измериш неизмеримото, разбира се, е нагла материалистична диверсия.

Освен като художник те познаваме и като писател, както и като двигател на блога movies.bg. Как балансираш между различните изразни форми – налагаш ли си приоритети?
Когато намеря пролука в ежедневните професионални и семейни задължения, просто посягам към това, което е “на масата”. За да се получи арт творба, разказ или постинг, трябва бачкане, което в 90% от времето е скучно занимание, иска се дисциплина, не муза.

Пишеш ли нещо ново? След поезия и разкази дали не замисляш роман?
Разбира се. Почти е готов. Мистериозно крими ала Пол Остър. Главният герой се казва Александър Козловски. Преди това ще издам още един сборник разкази – Красивите винаги напускат.

Последната книга, която те изненада и с какво?
Покани ме да вляза на Йон Линдквист. Вампир и дете в предградията на Стокхолм, сближени от общата си позиция на аутсайдери. Потресаваща.

Може ли човек да печели от изкуство у нас – в смисъла на това да изкарва достатъчно пари, за да си плаща сметките, а не просто да е морално удовлетворен?
Тук няма пазар. Всичко опира до “мускули”, контакти, късмет. За седем самостоятелни изложби продадох две картини, но това не ми влияе особено.

Кое е нещото, с което не можеш да се примириш в сферата, в която се развиваш?
Подмяната на идеята за съвременно на държавно ниво. Пълното игнориране на всичко, що не е тракийско съкровище или не свири на кавал.

Какво ще направиш, след като приключим с интервюто?
Ще помогна на Катя да приспи сина ни Боян, после, надявам се, ще пия бира, докато си доглеждам Shame на Стийв Макуин.

Изложбата Съвременни сечива на труда е в галерията на ИСИ-София до 10 март