През последните десетилетия преди Христа, след кръвопролитни битки и продължителни сражения, римският император Октавиан Август съсредоточава в ръцете си неограничена военна и гражданска власт, установявайки трайно мир в цялата Римска империя. Наред с промените, които внася в управлението и законодателството, Октавиан издига внушителни храмове, съдебни сгради, множество театри и библиотеки, прокарва пътища и водопроводи из цялата империя. Освен това се стреми да възстанови и добродетелите на старата република: благочестие, доблест, нравственост. Подобно на елините, и Август привлича около себе си най-изтъкнатите представители на изкуството и науката, които не просто да го възхваляват, но и да популяризират идеите му, т.е. духовното и нравственото възраждане на римския народ чрез възвръщането на добродетелите и религиозността от времето на Републиката.

По време на този разцвет на културата, и особено на поезията, която упражнява могъщо въздействие върху хората – неслучайно периодът е определян като златен век на римската литература – твори и изтъкнатият древноримски поет Публий Овидий Назон (43 г.пр.Хр – 17 г.), известен основно с еротичните си стихосбирки Любовни елегии, Любовно изкуство и Героини. Освен че е един от най-ярките представители на културния подем на Древен Рим в първите години на I век, Овидий е смятан за майстор на елегичния дистих и е определян от мнозина като "един от тримата канонични поети на латинската литература" (заедно с Вергилий и Хораций). Едно от най-популярните му и редовно цитирани произведения, Метаморфози, сега излиза в ново издание. Книгата е преведена от латински език от големия български преводач на творби от антични автори проф. Георги Батаклиев.