Между амбицията и любовта: „Чест“ в Театър 199

Текстът на австралийската драматуржка Джоана Мъри-Смит Чест за пръв път оживя на българска сцена на 4 февруари в Театър 199. Неостаряващите теми, които разгръща пиесата – амбиция, жертва, измяна, страх, доверие, страст, обич и разбира се, чест – показват скритите и тъмни страни на четиримата герои, като ги доближават до мислите и чувствата на публиката.

На пръв поглед спектакълът говори за познатото клише за „добрия стар чичко със сладката млада любовница“. Джордж Спенсър (Владимир Карамазов) е успешен писател, оставил дългогодишната си съпруга за жена, която е на половината на годините му. Хъсът и амбицията, с които журналистката Клаудия (Каталин Старейшинска) се е заизкачвала по стълбичката на успеха, будят у мъжа красив, но далечен спомен за съпругата му отпреди повече от 30 години. Онова, което е намерил за привлекателно у Онър (Кристина Янева) навремето се припокрива с това, което го вълнува у Клаудия.

В началото на брака Онър е разцъфтяваща поетеса, окрилена от любовта и затова плодотворна в лириката си. След идването на дъщеря им Софи (Елена Хрант) на бял свят потенциалът на Онър остава на заден план, но пък тя е готова да следва и да подкрепя съпруга си във всяко начинание, да го напътства и мотивира. Неговата кариера изгрява, а от нейната остава само спомен – познатият сценарий за жена, пренебрегнала себе си в името на семейството, оставила таланта си на заден план за сметка на това да изгради стабилен и любящ дом.

Измяната дава само тласък на героите. Тя се оказва болезнено добро оправдание всеки от тях да се запита какво в действителност е любовта, а също може ли да се постави знак за равенство между страст и любов. Ставаме свидетели на бурната реакция на дъщерята Софи, чиято вяра в обичта и силата на брака се разпада. Тя обвинява майка си, че не изпитва ярост, че не се бори, а смирено приема своята страдалческа съдба. Нататък обаче Онър излиза от ролята на мъченица и изгражда своя нов поглед върху ситуацията , като съумява дори да се зарадва, че има втори шанс да поеме по пътя на кариерата и да твори в посока на таланта си.

Появата на трети човек между двама души провокира съмнения не просто в чувствата към отсрещния, но и в здравината на моралните устои. Разколебава границите, доверието, лоялността и честта. „Защо сърцето има предимство пред добротата, пред лоялността, пред справедливостта?“, пита Клаудия, а отговорът е: „Сърцето е истината и не може да бъде съдено.“

Загубата е темата, привлякла режисьора Ивайло Христов към текста на Мъри-Смит. Катарзисът, през който преминава всеки герой поотделно, е обрисуван разбираемо и човешки, така че зрителят с лекота да влезе в обувките на персонажа. Преоткриваме истини за взаимоотношенията между хората, за връзката ни със самите нас и се питаме за кого си струва да се жертваш.