НАЧАЛОТО
Първата книга, която ме накара да обичам литературата, беше гръцката митология, разказана за деца. До този момент въобще не ми харесваше да чета, нищо че умеех още от 5-годишна. Просто не знаех защо трябва да си губя времето с книги. След като един ден попаднах на нея, всичко се промени генерално и рязко. Героите бяха много интересни и в даден момент вече ги познавах доста добре. Ако днес трябва да я препоръчам на детето си, ще го направя, но не бих подминала и Астрид Линдгрен или Дж.К. Роулинг. Хари Потър вероятно е една от най-важните книги за съвременната литература и, като оставим настрана дефектите й, е написана изключително увлекателно. В определена възраст може да създаде дори бъдещ читател, а днес това е твърде важно, за да бъде пренебрегнато или да проявяваме снобизъм.
ОПИТЪТ
Доста време бях журналист в печатни медии и дойде момент, в който трябваше да реша дали да продължа по същия път, или да се занимавам с книгоиздаване. Имах предложения и за двете, но винаги съм смятала, че новото е по-добро, затова не беше трудно да направя избор. От журналистиката взех най-вече опита с текста, заради който се ориентирам бързо и лесно в писането на всякакви автори. Работата във всекидневници е страхотна школа, именно защото много бързо улавяш слабостите на един текст. Докато бях във вестник Труд, работех едновременно и като ПР на тяхното издателство и се оказа, че съм успяла да натрупам ценен опит, макар от различна гледна точка.
ИСКРАТА
Всеки читател се надява да намери книгите, които иска да прочете. Това е първото нещо, което ме стимулира да направя издателството – да издам онези заглавия, които бих сложила в библиотеката си. Освен това, в България книгоиздаването има много проблеми. Най-често доброто отношение към текста не е непременно придружено от добър естетически вкус спрямо външния вид на книгата. Затова в едно издателство трябва да работят различни типове хора – такива, които имат отношение към текста и такива, които имат отношение към оформлението. Рядко се случва някой да съчетава и двете, така че е важно да си даваме сметка какво можем ние и да отстъпваме възможност на другите да правят онова, в което са по-добри от нас.
ИЗБОРЪТ
Къщата на улица Манго на Сандра Сиснерос е книга, която винаги съм искала да бъде издадена на български език. Трябваше обаче добре да обмислим дали тя да е първата ни, защото от това зависи как ще се възприеме самото издателство. В крайна сметка решихме да е тя, тъй като е добра литература, която може да се хареса на по-широк кръг читатели – не е насочена строго към високите интелектуалци или така наречената "снобска" литература. Това е една красива история, написана по много красив начин. Ако обичаш книгите, трябва да даваш най-доброто от себе си, когато ги издаваш, дори да ги възприемаш като търговски продукт. Отношението към хората, които го купуват, трябва да е добро, за да има обратна връзка. В крайна сметка ти прокарваш пътя на всеки един човек към литературата и красотата на българския език, което е огромна отговорност.
ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Имам немалко любими художници на корици и обикновено избирам кого да поканя според типа литература. Не всеки може да рисува детска книга, да речем. В случая с Котаракът и Дяволът на Джеймс Джойс рискувах. Хрумна ми, че човекът, който би предал този по-специфичен хумор, трябва да има отношение към него, както един карикатурист например. Чавдар Николов е сред най-добрите и мисля, че текстът доста му пасва. Помня, че самият той беше много изненадан, когато му се обадих и му предложих да илюстрира детска книга. "Но моят стил е малко грубоват", отвърна ми. Мисля обаче, че се получи много добре, а за твореца в него беше предизвикателство. Скоро предстои да издадем и Татарската пустиня на Дино Будзати в нов вариант, а илюстратор на корицата ще бъде Кирил Златков, който е голям почитател на книгата.
ДОПИРЪТ
Винаги има едно по-специфично нетърпение, преди книгата да излезе. Вече си виждал всичко по отделно – как е оформен текстът, всяка негова буква, ъгълче, корицата, цветовете, но никога не си сигурен дали ще бъде същото, когато излезе от печат. Затова стоиш в леко несигурно очакване, а щом я хванеш в ръцете си, задължително прокарваш длани по корицата. Някои хора веднага се сещат за миризмата, която несъмнено е много наркотична, но докосването, тактилното възприятие също е толкова важно. Скоро ни пратиха книга на японски автор, когото смятаме да издадем. Когато я взех в ръце, усещането ми за нея беше съвсем различно от всяка друга, която някога съм докосвала. Страниците и корицата бяха много по-гладки, а изглеждаше и доста по-различно. Бих искала да можем да издаваме такива книги. Иначе развитието на електронния носител не ме притеснява – всеки начин текстът да достигне до нас е правилен, стига отношението да е също толкова добро, колкото към онзи на хартия.
БИБЛИОТЕКАТА
Харесвам много По следите на изгубеното време на Марсел Пруст. Вероятно покрай нея осъзнах, че има автори, които могат да създадат книга, така важна за начина, по който възприемаш света изобщо. Винаги съм смятала, че специализираната литература не дава толкова информация за нещата от живота, както художествената. Всяка книга води към друга. В една можеш да откриеш бъдещ любим автор, който пък да доведе след себе си втори, трети. Четенето е непрекъсната верига – като пътека, която ти проправя много пътища, докато самият ти междувременно си проправяш свой собствен. Читателите се развиват и в добрата библиотека трябва да има по една книга от всеки етап – от първата детска до онези, които знаеш, че рано или късно ще прочетеш. Най-важното е да не си поставяме граници сами.
Следим издателство Лист в книжарниците и онлайн във фейсбук
