Между солта и пипера

"Те са много различни, но винаги са заедно на масата – точно като нас", казва Габриела, когато питаме защо със сестра й Михаела кръщават гастрономичния си инстаграм на подправките с вечно присъствие върху покривката. Но тяхното "винаги" не е постоянно. Преди години двете заминават да учат в Германия и отсечката Мюнхен – Хамбург застава помежду им. Понякога обаче дългата права се събира в една точка с географска ширина 52°31.4622′ N (за Берлин говорим), където започват да търсят интересни места с храна, срещу която вадят камерата на телефона си. Днес общите им кадри във From Salt to Pepper са с широк адрес от няколко държави и истории край всяка маса (или легло, но за това по-късно). Отпътуваме натам с един обяд в София, на който Михаела и Габриела разказват как са подправени моментите, погълнати от обектива им.Г: Тук сме в родното ни Русе, в Пекарната (на ул. Борисова 6), която беше първото по-хип, модерно и актуално заведение в града. Правят много по-интересни неща от обичайното меню в една българска закусвалня, но имат и от най-традиционните банички. Харесва ни да откриваме такива места и да им даваме едно рамо, като пускаме снимки оттам – в София и Берлин е лесно да попаднеш на подобни, но на тези в по-малките градове им трябва подкрепа.
М: В последните години се усеща голямо раздвижване в това отношение, а още по-хубавото е, че много млади хора имат идеи за заведения и магазини, които успяват да отворят. В този случай снимахме най-вече заради комбинацията от цветове, зад която лежи и история с фрапето – когато се върнем в България задължително го пием навсякъде, където седнем, защото навън никъде не успяваме да намерим същото.Г: Купихме тези фалафели от едно място в Хамбург. Времето в Германия невинаги е приятно и когато има слънчев ден, трябва да излезеш и да го грабнеш, защото може да е последен. Този беше един от първите хубави в годината, затова си взехме храна за вкъщи и седнахме в парка. Първо си помислихме, че фалафелите не са много фотогенични в тази кутия, но все пак пробвахме и се получи доста симпатична снимка, може би заради момента. За нас преживяването около храната винаги е било по-важно – все пак има достатъчно блогъри, които готвят и снимат много добре, ние се стремим да уловим емоцията на мига.
М: Фалафелите впрочем бяха много вкусни, тези са от любимите ни в Хамбург. Интересното е, че чак след като заживяхме в Германия, открихме ориенталската кухня и се оказа, че я харесваме доста повече, отколкото очаквахме.Г: Тук сме в Берлин, при второто ни посещение на това място, както си личи по смелостта в поръчката. Беше на рождения ми ден, който е през лятото, и решихме да празнуваме със събиране за обяд. Заведението е на един покрив над зоологическата градина, откъдето можеш да наблюдаваш какво се случва в клетките на животните.
М: Интериорът му е доста арт, намира се в един страхотен шопинг център – Bikini Berlin, в който има само мебели и дрехи на нови и млади дизайнери. Веднъж се качихме до последния етаж и видяхме надпис Супермаркет на кирилица. Оказа се, че е ресторант, но разделен на две части: в едната можеш да седнеш на маса, а в другата – да пазаруваш хранителни стоки. Слогънът му е "Eat, Shop and Meet", което и направихме. Определено ни впечатли като идея, а беше и супер вкусно.М: Тази снимка я избрахме специално, защото издава малко от нещата зад кулисите. Това е в моето общежитие, а Габи ми беше дошла на гости, точно преди да заминем на пътуване в Будапеща. Трябваше да сме доста креативни, защото нямахме никакво време, а в хладилника бяха останали само едни яйца и картофи. Получи се нещо като паеля, но затова пък доста добра. Най-забавната част е, че това не е маса, а леглото ми – наложи се да импровизираме.
Г: Искахме да покажем най-вече, че добрата атмосфера и храна могат да се постигнат и с нещо много просто, приготвено набързо у дома. След тази случка често се шегуваме, че трябва да публикуваме снимки в по-общ план – за да хванем и работния процес отзад.Г: Тъй като живеем в различни градове и невинаги сме заедно, понякога качваме в инстаграма и неща, които преживяваме поотделно – така ги споделяме и една с друга. Тук съм на лежерен неделен брънч с мои приятели, хапваме клуб сандвичи и пържени филии. Вижда се даже и английска закуска с наденички и боб – може да се познае по порцията, че принадлежи на момче. В такива моменти е важно компанията ти да е търпелива и да е склонна да почака, докато снимаш храната. В началото отнема много време и се чувстваш неудобно с тези постоянни снимки, но сега вече знаем кой ъгъл да хванем, за да изглежда наистина добре. Учим се и от опит, и от всички снимки, които ни минават пред очите в инстаграм.Г: Това е подарък от мен за рождения ден на Михаела – обяд в Берлин с улична храна от Виетнам. Мястото е доста автентично, но все пак модерно, усеща се силното влияние на европейската кухня: бургерите например са с месо, овкусено по азиатски, но хлебчетата са бухнали типично по френски. Пробвахме и жабешки бутчета, които на вкус са като пилешко, но не се престрашихме да опитаме пържените буболечки.
М: Интериорът също е страхотен, а ние имахме шанса да го разгледаме добре, защото отидохме малко преди обедната почивка и още нямаше хора. После се напълни, но ние си продължихме цял следобед – с много приказки, хапване и по нещо малко за пиене.М: Ето я и трапезата ни на последната Коледа в Русе, за която Габи не успя да се прибере. Масата ни изглежда така всяка година, семейна традиция: в средата е питката, а вляво – "риба под шуба". Като деца не понасяхме това ястие, но днес го ядем с удоволствие – представлява сельодка или херинга, покрита под пласт картофи, моркови, цвекло, обилно количество майонеза и настъргани яйца. Руска рецепта, доста тежка, но точно като за зимата. Имаме също кисели краставички, бобена салата, лозови сарми – типична трапеза за нашия край. Понякога родителите ни решават да експериментират с нещо ново, но ние настояваме всичко да е точно такова, каквото го помним от детството.Г: Това лято открих тази малка сладоледаджийница в квартала Санкт Паули в Хамбург покрай моя съквартирантка, която започна да работи там. Приготвят страхотен сладолед – на снимката единият е с авокадо, а другият – със солен карамел. Правят най-различни странни комбинации, което е наистина ново за града – не е като в България, където има голямо разнообразие.
М: В Германия акцентът е изцяло върху италианското джелато, затова беше голяма радост да пробваме нещо различно. Искахме да покажем мястото и защото съвпада с нашата концепция – създадено е от много симпатична млада двойка, която вече има три магазинчета и развива малък бизнес.Г: И накрая, един емблематичен момент – баничка с праз от ХлеБар, откъдето започна всичко с нашия инстаграм. Беше много смешно, защото, както се бяхме накиприли, излязохме отвътре с банички.
М: Пробвахме и бозата, направихме си класическа българска закуска. Със сигурност ще продължаваме да ходим там и трябва да им кажем едно голямо "благодарим", защото ни вдъхновиха да развием идеята си.

Михаела и Габриела са на instagram.com/fromsalttopepper и fromsalttopepper.tumblr.com