Преди да стигнем до Розета, откъде изобщо идва интересът ти към небето над нас?
Всичко тръгна от родителите ми, които не са завършили университет и съответно ме натискаха да уча здраво още в гимназията. Искаха да получа добро образование и квалификация, за да имам шанс за по-хубава работа. В училище страшно харесвах физиката, а по-късно, когато защитавах степен в Ливърпул, ме привлече астрофизиката. Всъщност, интересът ми не е точно към небето над нас, защото не съм астронавт. Даже за първи път погледнах през телескоп едва миналата година. Аз горя в чистата физика: невидими магнитни полета, заредени частици. А интересът ми към Космоса идва от научната фантастика, с която израснах – Междузвездни войни и корабите, които строях от Лего.
Сега обаче корабът е истински. Разкажи ни как успяхте да кацнете върху летяща в Космоса скала – тази маневра не е ли безкрайно сложна?
Така е, приземяването върху комета е голямо предизвикателство по няколко причини. Първо тя има много ниска плътност, като на утъпкан сняг. Освен това гравитацията ѝ е много слаба, около 1/100 000 от земната. Ще дам пример, за да се ориентирате: ако сте на нашата планета и отскочите на 4см от земята, веднага ще се приземите обратно, но ако направите същото върху комета, ще отлетите от нея завинаги. Сега може да си представите колко трудно беше кацането на Филе на 67P. И за разлика от мисиите до Марс или Луната, ние нямахме предварителни наблюдения от кометата, докато не я достигнахме през 2014, а тогава разполагахме със само 3 месеца, за да изберем място за кацане. Сложно беше. Но тази година ще приземим и самата станция Розета върху кометата, което е още по-трудно – ще имаме шест седмици, за да я закараме възможно най-близо до 67P, на 1-2км от повърхността. Предвид гравитацията на кометата и тази височина, неизвестните са твърде много, но ще опитаме и ще видим.
Защо решихте да спуснете изследователски апарат именно на комета, а не на друга планета?
Защото смятаме, че кометите пазят информация от формирането на Слънчевата система и изследването им за нас е като прозорец към миналото. Те са били отпратени в много далечни зони на системата и това означава, че в тях има първичен материал – от този, който е в основата на някои планети или луни. Затова кометите са ключът, с който да разберем как се е образувала нашата слънчева система и какво е довело планетите до днешното им състояние.
На 67P откривате кислород и лед – какво означава това в превод, знаем ли вече нещо повече за създаването на Слънчевата система?
Изследванията ни дават данни за времето още преди образуването на самото Слънце, така че да – вече наблюдаваме процеса, при който е формирана Слънчевата система. Тази комета е много стара и е била в периферията дълго време, а находките от нея ни дават идея за еволюцията на планетите във вътрешността на Слънчевата система. Накратко, по-сложните материали, които откриваме на кометите, ни карат да смятаме, че именно те са "засяли" планетата ни с градивните блокове на протеини и ДНК.
Какви са следващите ви планове с мисията и докога ще продължи тя?
Мисията ще приключи през септември тази година, след като изключим космическия кораб и го оставим да се разбие в кометата. Нямаме друга възможност – корабът се отдалечава от Слънцето и енергията му пада, има ограничен запас от гориво и инструментите на борда наближават края на функционалния си живот. Ако хибернираме, техниката няма да оцелее. Всички в тази мисия винаги сме искали да се доближим до комета и приехме това предизвикателство. Фокусът на Розета беше да стигнем колкото се може по-близо до 67P, приемайки че в някакъв момент ще трябва да разбием кораба – с това всъщност елиминираме риска от неволен сблъсък.
Колко хора са нужни за осъществяването на мисия с такъв мащаб?
Трудно ми е да кажа колко точно човека работят по Розета, но ще опитам да сметна – има поне 100 от Европейската космическа агенция и още толкова, които изпълняват странични задачи към проекта, а като добавим и колегите от НАСА, целият ни екип ще надхвърли 1000 души. Наистина много хора полагат неимоверен труд, за да се осъществи тази мисия.
Интересно как минава един ден на изследовател на комети като теб?
Не е много по-различен от деня на милиони други хора. Чета си мейлите, сортирам ги, присъствам на видео конференции, говоря по телефона, после пиша рапорти и допълвам информацията в различни документи. В интерес на истината, само когато говоря публично, си спомням защо този проект е толкова вълнуващ. Отвъд тази емоция, всичко е работа, работа и пак работа.
Разбрахме, че Розета и Филе вече са се приземили сред останалите ти татуировки. Имаш ли други от Космоса и как се запали по татусите въобще?
Всичко започна много отдавна. Имам един приятел от училище, който е татуировчик – казва се PriZeMan, а нещата му са на eternal-art.co.uk. Той ми е правил абсолютно всички татуси, включително и Розета. И преди нея вече имах няколко, свързани с Космоса – като мисията Клъстър, за която работих през по-голямата част от времето си преди Розета. Отделно имам доста татуировки по ръцете, които много си харесвам.
Последният ни въпрос е лесен – не искаш ли и ти да летиш в Космоса, вместо да наблюдаваш движенията на Розета оттук?
О, не. Много съм щастлив, че съм на Земята. Предпочитам да съм човешко същество тук долу, отколкото тяло в открития Космос.
Софийският фестивал на науката продължава до 15 май в парка Заимов и театър София. Информация за оставащите събития има на sofiasciencefestival.bg
