Глория: Уча в Художествената гимназия и чух от разни съученици и приятели, че ще има снимки за филм. И реших, че искам да участвам. Отидох, когато вече беше направен някакъв подбор, появих се при Иван Станев и му казах, че много искам да се включа – така ме взеха.
Преди това играла ли си професионално?
Глория: Не. Ама то в тоя филм не се и изискаваше някаква игра.
Васил: За разлика от нея съм професионален актьор – завърших НАТФИЗ преди две години и точно тогава видях обявата за кастинг. Бях чувал името на Иван Станев, бях гледал неговото представление Изкопни материали, което направи с учениците на Иван Добчев и Маргарита Младенова, и освен това знаех, че е някакъв прокуден авангардист.
Искаш да кажеш, че на жените им минава по-лесно номерът?
Васил: Не, само на нея, хаха. Отидох на кастинга, на който Иван Станев снимаше с една малка камерка от ръка и цялото нещо представляваше интервю – започна да ме разпитва за всичко, за което се сети. После ни събра и каза, че ще избере един от нас. След няколко седмици, разбрах, че се е спрял на мен.
Знаехте ли предварително за какво ще се разказва във филма?
Глория: Не.
Васил: Аз знаех, хаха. Каза ни, че ще е нещо по легендата за Орфей и Евридика. И ни обясни, че ще трябва да живеем като в комуна – в пещерите край Камен бряг, и че това е голяма част от самия филм – че колкото са важни снимките, толкова е важно и това живеене в общност.
Колко време прекарахте там?
Васил: Колко беше?
Глория: Около 2 месеца някъде.
Кое беше най-трудното през периода на снимките?
Глория: Най-трудното беше, когато се връщахме от концерта на Sepultura в Каварна и трябваше да извървим пеша 20км до Камен бряг. Най-накрая се събух боса, защото бях на високи платформи и се чувствах суперуморена.
Васил: И тръгна да ходиш през полето.
Глория: Ти започна да ме гониш, не знам защо… Беше хубаво. Най-хубавото лято в живота ми.
Васил: Всъщност повечето ни спомени са свързани с нещата около снимките, а не със самите снимки, защото те бяха доста професионални. За мен едно от най-трудните преживявания беше две седмици да ставам в 3 сутринта и да снимам чисто гол на плажа с Ясна (в ролята на Евридика, бел.авт.) и да се валям в калта. Просто беше доста студено.
Глория: Кажи кое най-много ти хареса във филма?
Васил: Ама, чакай малко – ти ли ще задаваш въпросите?!
На кого ще се хареса филмът?
Васил: Ясно е, че не е за масата – по-експериментален е. Не е и филм за свободното време с приятели – да излезеш и да убиеш 2 часа, ей така. Най-добре е да го гледаш сам и ако можеш, да се настроиш преди това. Много е важно да се настроиш.
Глория: Това е филм, в който се разказва за всички чувства, които някой някога е преживявал, но не са представени елементарно.
Васил: Въпреки че на пръв поглед изглежда аморфен и малко безсюжетен, не е така.
Глория: Имаше си сценарий – цели две страници.
Васил: Това са неща от кухнята, които не се издават. Има си сценарий, но той не е хронологичен – няма начало, кулминация, край. По-важни са усещанията, които остават след всеки кадър.
Глория: Всеки кадър е картина – със собствен живот.
Васил: Някои от кадрите дори са документални – например тези с човека, който е рязал танкера Moon Lake.
Имате ли си любима реплика или фраза?
Васил: Сигурно всеки би казал това: "This is thе way the world ends / This is thе way the world ends / This is thе way the world ends / Not with a bang but a whimper", но на мен това не ми е най-любимото. Аз нямам любима фраза, а по-скоро кадри.
Глория: Моята е "който ебал, ебал".
Васил: Знаех си, знаех си, че е тази – колко си предвидима.
Защо се използват толкова различни езици, които се смесват?
Глория: Това е, за да стане по-интересно, хаха.
Васил: Този филм е направен да бъде гледан и да ти влияе. Това с езиците според мен е, защото се разказва цяла метафизична история, която е за всички хора по света, без значение от езика, който ползват.
Глория, ти изпълни мечтата на всяка манекенка – да станеш актриса.
Васил: Хаха…
Глория: Аз не съм манекенка, първо, и имам много мечти – искам да се занимавам с много видове изкуство, защото това е суперобогатяващо.
Когато гледахте на финал лентата, режисьорът беше ли доволен от свършената работа?
Васил: Той беше много доволен от филма си. На мен най-интересни от целия проект ми бяха хората, които Иван Станев беше събрал на едно място – от анархисти, през професори, физици и учители по старогръцки, до художници, актьори, кметът на село Камен бряг също участва. Много ми допадна това, което каза той, че Западът вече е доста поизморен и сега Изтокът, и по-специално Балканите, трябва да играят ролята на авангард, с което съм абсолютно съгласен.
Какво ви предстои нататък?
Васил: През март започвам репетиции на Фауст с Лили Абаджиева.
Глория: Аз не знам коя е Лили Абаджиева.
Васил: А Фауст знаеш ли кой е?
Сборникът есета, посветени на Moon Lake, и двуезичният поетичен текст Moon Lake на Иван Станев са в книжарниците от Алтера, 8лв всяка
