Публиката усети представлението, можеше да се хване как диша в ритъма на някои сцени. Много се смя на други места, за мен изненадващо, защото това все пак е пиеса за апокалипсиса. Но смехът е начин да приемаме нещата, които ни се стоварват върху главите. Радвах се на тези места, където публиката си намираше светли прозорчета. Това не е традиционна, буржоазна пиеса, така че тепърва ще се развива и това иска време. Бях и на доста от репетициите.
Намесил си се и в режисурата?
Не, но режисьорът Маргарита Младенова предпочиташе да съм там и да работим заедно. С нея се познаваме отдавна, работили сме и преди. Беше много интересно, защото когато човек пише – пише за окото. А на сцената някак си и ухото става важно. И аз съм склонен да поправям неща, които не звучат добре. Мисля, че съм лесен за работа в този смисъл.
Ти ли избра режисьора, или тя – пиесата?
Написах пиесата в Берлин, бях там за една година със стипендия като почетен писател на града – едно от най-добрите места за живеене и писане в момента. Когато се върнах тук, изпратих текста на няколко души, а Маргарита Младенова първа реагира и каза, че иска да я постави. Другият човек беше Лилия Абаджиева – тя я направи на Аполония, като четене на маса. Пратих ръкописа и на Явор Гърдев, който също много го хареса, но той сега се занимава с кино.
И може би ще направиш филмова версия?
Апокалипсисът идва в 6 вечерта наистина е доста кинематографична. В нея има нещо тарантиновско, много динамично и бързо. Така че защо не?
Но без хепиенд, нали?
Пиесата няма истински завършек, има много краища или отворен финал. Вътре всеки герой разказва своята история. Има над 17 отделни сцени, които се свързват по дискретен начин. Но свършва обнадеждаващо.
Историите в Апокалипсиса са деветдесетарски. Кога разбра, че тези години са ти интересни?
Всичко е свързано, но 90-те са ми по-интересни от новото хилядолетие. Вероятно всички нови хилядолетия започват размазано, хилаво и неясно. Докато винаги в края на вековете има друго усещане – че тук нещо свършва и започва нещо ново, което не знаем какво ще бъде. Така стана и сега. Но всички микроапокалипсиси, които ни се случват, са тръгнали от 90-те. И затова те са важните години на нашия апокалипсис. Историите ми започват тогава, но после се развиват в хода на действието.
Дал си точно време на апокалипсиса – 6 вечерта. Сигурен ли си?
Шест вечерта е времето, в което денят още не си е отишъл, а нощта още не е дошла. Една доста неловка пауза, в която човек е най-крехък и най-уязвим. Много преходно време. В пиесата става дума за поколението на 40-годишните. И е същото като да си на 40 – никога не си толкова стар, както когато си на 40. Защото едната част от живота вече си е отишла, а другата още не е дошла, имаш илюзии, а това много нагнетява нещата. А и 6 е часът на синята мъгла. Яворов има стихотворение В часът на синята мъгла, а The Rolling Stones пеят за него в As Tears Go By. Онзи момент, в който рязко усещаш как се изнизва собственото ти време на живеене, как някак си му виждаш опашката. Тогава излизат демоните.
Имаш ли усещане, че времето ти се изплъзва и имаш много несвършени неща?
Аз съм изтъкан от колебания и притеснения и това е достатъчно основание да пиша. Иначе щях да върша доста по-смислени неща.
Какво ще направиш в твоята последна минута?
Пиесата е точно за минутата преди апокалипсиса. Минутата след, за която се правят всички апокалиптични филми, не ми е интересна, тогава просто няма да ни има. В моята минута преди ще се опитам да застана пред личната си история, пред себе си. Това е и най-ужасяващото нещо, което може да се случи на човек – да застане лице в лице със себе си, с най-истинската си лична история. Апокалипсис значи откровение. И в крайна сметка пред Страшния съд това се прави – разказва се. Разказваш себе си на себе си.
И се разкайваш?
Разказване и разкайване са много близки думи, сигурно има защо. Аз вярвам в разказването. То придава допълнително смисъл на това, което си преживял. Ако един човек не си разказва историите, не може да усети какво е преживял. Мисля, че и за това хората обичат да четат хороскопи за себе си. Има и такива, на които им липсва смисъл, затова обичат да мислят, че съдбата има сценарий за тях и са вписани някъде. А какво става, ако никъде не пише за нас, ако ни няма в големия замисъл? Важно е да държим в ръка собствения си смисъл, защото, изгубвайки го, ставаме арогантни. В риалити шоутата често казват Бъди себе си. Ами ако си дупка, ако си сериен убиец? Не, не бъди себе си. Търси повече смисъл за себе си, а безсмислията има кой да ги върши.
Скоро в една американска антология на европейската проза включиха твоя неиздаван тук разказ И всичко стана луна. Ще го прочетем ли и ние скоро?
Антологията всъщност е американският избор за най-доброто от европейската проза за 2010 със съставител Александър Хемон. Текстовете трябваше да са с премиера на английски именно за това издание. Когато ме поканиха да участвам, имах този разказ – леко обърнат към бъдещето, леко футуристичен. Още не е публикуван на български, но предполагам, че ще излезе в новия брой на Съвременник.
Какво друго ти предстои?
Преди месец Естествен роман излезе на испански, а сега следва премиерата и на турски – 15-я език, на който е преведен романът. Всеки момент ще излезе и седмото издание на български.
Не е ли време за нов роман?
Време е и аз пиша. Някои от хората, които четоха пиесата, питаха дали не може да стане и на роман. Вътре има заложени много романови неща. Но истината е, че пиша нещо ново, но още е много далечно. Романът иска много постоянно, плътно време, а при мен все изникват някакви неща. Работя и в Института за литература към БАН, феодално старче съм, хаха.
Постановката Апокалипсисът идва в 6 вечерта е в Зад канала, 23 януари, 19:00, 8-18лв
Книгата с пиесите Апокалипсисът идва в 6 вечерта и D.J. са на книжния пазар от Жанет 45, 8лв
