Да, има около двайсет имена, които определено се отличават с дарба и сериозни заложби за бъдещо развитие.
Кое отличава младите в поезията на конкурса тази година?
Както винаги има две основни линии. Ще ги определя така: едната е линията на студентите, на младите хора от университетите, които правят повече езикови, стилистични и психологически експерименти. А другата линия е една малко по-лъчезарна, ученическа поезия на доста млади хора на по 15-16 години. Те се вълнуват от неща, свързани с тяхното детство, с възмъжаването, с това, което виждат около себе си. Има и една родолюбива нотка в стихотворенията им. Затова си мисля, че трябва да се прави разлика между тези две възрастови категории в конкурса Веселин Ханчев. Това е разликата между 15-годишния ученик и 25-годишния студент, във възприятията им на света.
Откривате ли разлика между младата поезия от вашето време и днес?
Като че ли днес младите поети се чувстват по-неразбрани и самотни. По принцип, младите и тогава и днес си задават едни и същи въпроси: Защо съм тук? Кой съм аз?, въпроси за любовта и за смъртта. Днешният млад поет се чувства по-изолиран, вероятно поради факта, че неговата аудитория е по-стеснена, въпреки могъщите възможности на Интернет. Усеща се, че той не адресира своите послания към широка аудитория.
На 7-ми ноември е премиерата на стихосбирката Аквариум на Емил Христов, носител на Голямата награда от Националния младежки конкурс за поезия Веселин Ханчев 2007. Има ли новаторство в тази поезия?
Безусловно неговата поезия е новаторска. Познавам Емил Христов. Той е един от най-модерните днешни млади автори. Експериментите, които прави са свързани с поставяне на въпроси изобщо за същността на поезията. Той пита трябва ли тя да се освободи окончателно от неща като риторика, дидактика. Неслучайно се насочва към сюжети, които изглеждат особено далечни за изящната словесност, като вестникарски публикации например.
Как ще протече Поетическата работилница в къща-музей Гео Милев?
Както винаги работилницата ще бъде отчасти като свободен разговор, като споделяне на компоненти от поетичното майсторство. Ще има и изяви на някои от участниците, които предната вечер не са имали тази възможност. И нека да има и някаква изненада!
И мойта родина вече на детска градина ходи. Но си не знае шкафчето и си не помни името. (бел.ред. стихотворение на Б. Ламбовски от 2000г) Продължава ли националната амнезия и днес? И как може да се излекуваме от нея?
Като всяко афористично изказана мисъл, хем е вярна, хем не е вярна за всички. И не бива да се разглежда като последна инстанция. Все пак в България има и много качествени и мъдри хора. Не можем да абсолютизираме нашето развитие изцяло като негативно или като позитивно. Но мисля, че това което написах тогава, все още е валидно за голяма част от политическата класа и т.нар. елит. Тези хора са призвани да жертват нещо от себе си, за да платят за своето положение. Те не го правят, а гледат на положението си като на място, от което просто могат да се облагодетелстват. Вероятно това съм имал предвид и в написаното от мен преди осем години.
Над какво работите сега?
Подготвям книга с поезия, която вероятно ще излезе следващата година. Преди две години издадох книга с публицистика. Може би в неблизко бъдеще ще има второ допълнено издание.
