Любопитни да надникнем в света на машините и да разберем каква е връзката им с вселената на театъра и импровизацията, си поговорихме с Пьотр Мировски, създателя на изкуствения интелект в центъра на спектакъла, и Бен Верховен, академик, импровизатор и специалист по компютърна лингвистика. Какви рискове крият компютърно генерираните картини, за какво помага научната фантастика на научните изследователи и какво да очакваме по време на представлението на 27 октомври от 20:30? Откриваме отговорите в следващите редове.

Можете ли да разкажете повече за себе си и за проекта?

През 2015 на двама специалисти в областта на изкуствения интелект (AI), театрални и импровизационни актьори – Пьотр Мировски и Кори Матюсън – им хрумва странната идея да изкарат робот на сцената в ролята на импровизационен комик. Запознават се онлайн и започват да поставят представления през 2016. Първоначално спектакълът се състои от двама човешки актьори, които си взаимодействат с робот. Пьотр програмира чатбота с подръчни материали и обучава невралната му мрежа с диалози от 100 000 филма. Отнема цял месец изкуственият интелект да усвои всичката тази информация.

Оказва се, че роботът среща три основни затруднения: липсват му ритъм, емоция и физическа реакция. Именно затова през 2018 Пьотр и Кори осъзнават, че единственият начин да разрешат тези проблеми е ако репликите, написани от робота, се изиграят от истински актьор. Така се заражда Improbotics – с три човешки трупи, разпределени в Лондон (където пребивава Пьотр), Канада (където живее Кори) и Стокхолм (при тяхната приятелка и съмишленица на проекта Джени Елфвинг).

Около година по-късно към екипа се присъединява и белгийският професионален импровизатор и доктор по компютърна лингвистика Бен Верховен.

Как обичайно протича Improbotics? Какво се случва на сцената?

Типичната структура на шоуто цели да изследва как един робот може най-добре да играе импровизационен театър. Започваме със сцена на взаимодействие между човешки актьор и робот-актьор, за да демонстрираме как функционира машината без особена човешка намеса. След това даваме на чатбота човешко тяло. Оттам нататък полученият „киборг“ играе няколко сцени с човешките импровизатори. Към края на представлението провеждаме теста на Тюринг, който предизвиква публиката да разкрие кой от актьорите на сцената е ръководеният от чатбота. По време на спектакъла даваме възможност на зрителите да научат и малко повече за AI и работата с чатботове.

Как работи този Киборг?

Така нареченият Киборг е жив актьор и може всичко, което и останалите актьори в представлението: усмихва се, смее се, плаче, танцува, изразява се с езика на тялото. Разликата е в това, което казва – всичките реплики на Киборга са генерирани от чатбот с изкуствен интелект. Изпращат се до актьора по безжична слушалка. В Improbotics oсновната разлика между Киборга и останалите актьори е, че често неговите отговори са абсурдни и нямат особен смисъл, но същевременно той се стреми да ги обоснове и да ги представи по естествен начин, сякаш са напълно умишлени. Останалите актьори също се стремят да подкрепят думите на Киборга и да завържат историята така, че да придобие смисъл.

Успява ли някога чатботът да премине теста на Тюринг?

Бен: Когато през 2017 година Пьотър Мировски и Кори Матюсън поставят импровизирания тест на Тюринг за пръв път на сцената на Интернационалния фестивал в Единбург, те забелязват, че публиката доста бързо се досеща кой от актьорите изпълнява репликите на чатбота. По това време езиковите технологии са доста по-примитивни.

Когато през 2018 година шоуто еволюира в Improbotics, те променят стратегията си. Този път човешките актьори адаптират собственото си поведение и се стремят да говорят като робота (или иначе казано да ръсят безсмислици), за да заблудят публиката. Създателите на спектакъла бързо осъзнават, че по този начин наистина шансът Киборгът да мине теста на Тюринг е значително по-голям, но по грешните причини.

Днес използваме висококачествена езикова технология като GPT-3 и това, което Киборгът казва, е напълно логично. Другите актьори вече не имитират речта му и при все това през половината време безпроблемно успява да премине теста и да залъже зрителите.

Какво мислите за различните видове интелигентен софтуер за компютърно генерирано визуално изкуство?

В работата си сме си служили с DALLE и Stable Diffusion, изключително напреднали програми, които конвертират текстово задание в завършено изображение. Тъй като те са обучени въз основа на близо 5 милиарда картини и фотографии от интернет, те могат да изобразят практически всичко, например „робот на театрална сцена, нарисуван от Рембранд с маслени бои върху платно“. Често обаче допускат логически грешки. В конкретния случай алгоритъмът е „нарисувал“ платното на сцената до робота, а това не е особено смислено. Въпреки това ако даден артист реши да си послужи с картината за източник на вдъхновение, той би могъл да я преработи и да коригира получените безсмислици.

Този тип софтуер повдига и някои етически въпроси. На първо място информацията, от която се учат програмите, невинаги изразява безпристрастна социална позиция и понякога в изображенията попадат сексистски или расистски стереотипи, които един човешки художник не би включил в творбите си. Второ, някои от картините, които програмите използват като източник на знание, имат запазени авторски права, без оригиналните им създатели да са дали съгласие произведенията им да бъдат преработени по този начин. Трето, някои хора използват подобен софтуер, за да имитират стила на понастоящем работещ артист и по този начин да подбият източника на доходите му.

Трупите ни в Лондон и Стокхолм интегрират визуални елементи, създадени от AI, в техните версии на Improbotics. Актьорите разглеждат картина, генерирана от компютърна програма, и реагират на нея. Приложението „вижда“ това, което се е случило току-що на сцената, и след няколко секунди им подава ново изображение, базирано върху ситуацията. Изкуството се явява като мост за своеобразния диалог между живите актьори и изкуствения интелект. Правим всичко това с внимание да избегнем горепосочените етически проблеми.

Вярвате ли, че нещо, създадено от компютър, може да бъде класифицирано като изкуство?

Мислим, че компютрите сами по себе си не могат да бъдат творци, но пък са чудесни инструменти в ръцете на човешките артисти. След постмодернизма изкуството вече не се поддава на лесно на дефиниране, но изследователите на компютърната креативност и специалистите по история на изкуството са на едно мнение: изкуството е социална дейност, чрез която творецът предава определено послание на публиката си или на самия себе си.

AI технологиите напоследък задобряха в имитацията на съществуващи произведения. Това е част от обучението им. Ключовото за изкуството обаче е създаването на нещо ново и интересно, а компютърът няма представа за понятието „интересно“. Това разбиране е част от работата на критиците. Иначе казано, единственият начин да определим някое творение на компютърна програма като изкуство е с намесата на куратор, който да измени и филтрира произведенията, изчиствайки безполезното и запазвайки интересното.

Пьотр и Кори наскоро написаха труд и разработиха програма за творческо писане, която може да създаде цели театрални пиеси и филмови сценарии. Приложението се нарича Dramatron, а качествата му са проверени от водещи драматурзи. Професионалистите заключиха, че изкуственият интелект не може сам да напише смислена пиеса, но може да послужи като източник на вдъхновение и да помогне на автора да се пребори с творческия блокаж.

Каква роля играе импровизацията в науката? Колко важна е способността да импровизираш за създаването на нови научни постижения?

Импровизацията е умение, приложимо както в изкуството на импровизационния театър, така и във всяка работна среда, била тя академична, научна или друга. Често хората смятат, че импровизацията означава да не знаеш какво правиш. Не съм съгласен. Способността да импровизираш те подготвя за непознатото. Помага ти да направиш неочаквани открития, да си взаимодействаш с останалите и да бъдеш по-отворен за техните гледни точки. Определено ти помага да говориш по-въздействащо пред публика.

Влияят ли по някакъв начин музикалните ти познания върху научната ти кариера?

Бен: Не особено засега. Но дали бих се радвал да участвам в мюзикъл, вдъхновен от науката? Със сигурност да!

Какво ви запали по театъра?

Пьотр: Аз не съм англоговорящ, затова театърът беше чудесно средство, за да открия връзката си с езика и културата на страните, в които имигрирах – първо Франция, после Великобритания и САЩ.

Бен: Не съм сигурен. Винаги съм се занимавал с театър. Още когато бях на 7 години се записах в театрално училище и в аматьорска музикална трупа в родния ми град.

Защо смятате, че импровизационният театър често е пренебрегван на фона на други, по-традиционни театрални жанрове?

Пьотр: На някои импровизационни трупи им липсват практиката и професионализмът, който притежават актьорите с класическо театрално образование. Актьорският колектив на нашето представление е съставен от квалифицирани актьори и комици с много богат опит, затова резултатът е един добре изпипан, но и спонтанен спектакъл.

Бен: Да, и аз споделям мнението, че импровизаторството е поджанр, който напоследък става по-рафиниран и добива популярност във все повече държави. Вярвам, че ще виждаме повече импровизатори на сцената в бъдеще, също както стенд-ъп комедията беше нишова много дълго време, преди да си пробие път към големите зали.

Докъде смятате, че ще стигне развитието на изкуствения интелект? Вярвате ли, че има някаква истина в апокалиптичните картини, обрисувани в научнофантастичните филми и книги?

Научната фантастика дава важна перспектива за потенциалните заплахи за бъдещето на човечеството. AI-специалистите с готовност щурмуват тези евентуални апокалиптични сценарии и използват наученото от тях, за да изчислят рисковете както в дългосрочен план (за да се уверят, че технологиите няма да бъдат използвани в ущърб на интересите на човечеството, например роботите да ни поробят), така и непосредствените опасности (примерно да предотвратят използването на AI за наблюдение или военни действия) и дори да работят върху реално съществуващи проблеми (да преборят предразсъдъците, заложени в алгоритмите, да регистрират навреме фалшивите новини, и да облекчат финансовите неравенства, причинени от новите технологии). Пьотр и Кори работят като научни изследователи във водеща изследователска институция, посветена на работата с изкуствения интелект. И двамата са активни защитници на AI етиката.

Кое за вас е по-голямо предизвикателство – работата с хора или работата с роботи?

Пьотр: И двете са предизвикателни по свой собствен начин! Не можеш да „премахнеш бъговете“ на човека, но пък и не можеш да изпиеш по бира с компютъра!

Как си представяте изкуството на бъдещето? Какъв театър според вас ще се играе след 30, 50 или 100 години?

В бъдещето ще има множество нови начини, по които да се създава и показва изкуство. Има един изследовател на компютърната креативност, нарича се Арън Херцман, който сравнява изкството, генерирано от AI, с произхода на фотографията. Когато Жозеф Ниепс прави това откритие през 1825, художниците масово спират да се стремят към фотореализъм в платната си. Вместо това започват да се появяват нови течения в изобразителното изкуство – импресионизмът, сюрреализмът, кубизмът и т.н. Набляга се повече и на фигуративната живопис. По подобен начин изобретяването на компютърните програми за генериране на изображения днес ни позволява да възпроизведем чисто нова картина за секунди. Може би това означава, че някой ден изкуството ще бъде интерактивно и ще се създава в реално време? Може би означава, че критиците и кураторите ще играят значително по-важна роля, а изкуството ще е по-концентрирано върху личното преживяване? При всички случаи мислим, че изкуството на бъдещето ще бъде красиво и иновативно!

Бен Верховен е професионален импровизатор, доктор по компютърна лингвистика, перкусионист и съосновател на театралната компания Swaajp Improtheater. Членува в музикалния импровизационен ансамбъл Commotie. Поставял е множество продукции и редовно участва в престижни международни театрални фестивали. Научната му кариера също е впечатляваща – носител е на стипендията Young Researchers от фондацията за научни изследвания FWO Vlaanderen, печели трета награда на FameLab Belgium, а през 2017 година – Годишната награда за научна комуникация от Royal Flemish Academy of Belgium for Science and the Arts. Разработва проекти, посветени на текстовото разпознаване на нарушения в социалните мрежи и на авторовото профилиране.

Д-р Пьотр Мировски е интердисциплинарен театрален актьор и AI изследовател, съосновател на HumanMachine и Improbotics, първите компании в света, съчетаващи импровизационен театър и изкуствен интелект. Има множество международни турнета зад гърба си, поставял е спектаклите си на световни импровизационни фестивали, както и в музеи за наука и изкуство. Извън сферата на театъра Пьотр е научен изследовател в DeepMind с 20-годишен опит в инженерството и компютърните науки. Фокусира се върху изучаването на роботиката, социо-техническите системи и климатичните прогнози. Автор е на над 60 труда, публикувани в престижни издания.