Той е незабравимият Филип Трифонов, който реши да полети нагоре на един от най-светлите празници – Богоявление. Точно на 6 януари 2021, на 73-годишна възраст ни напусна вечният Ран. Вечното момче на българското кино, чиято реплика "Една боза от 6 стотинки" остана в сърцата на хиляди български зрители и в очакващите очи на безброй момичета пред киноекраните. Влюбеният Филип и култовата сцена в джипа на Оркестър без име, в която той съвсем категорично си каза: "Ай, сиктир! Десет дена ще ѝ свиря под прозореца. Да не е Лайза Минели!", и до днес ни кара да се усмихваме широко и да си напомняме, че друго като златното българско кино няма.

Филип Трифонов се ражда на 4 май 1947 в София, а от 1969 до 1973 учи актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Апостол Карамитев. Именно в Академията, още във втори курс вечното момче е избран за незабравимата роля на Ран от Момчето си отива, а партньорството му с Невена Коканова във филма е толкова автентично, че всички заговарят за интимна връзка между тях. Това, разбира се, се оказва далеч от истината, но във ВИТИЗ започва недоволство срещу постоянното отсъствие на Трифонов заради снимките на лентата. Тогава лично неговият професор – великият Апостол Карамитев, го защитава, а на Филип изпраща бележка, в която пише: "Давай напред. От твоя даскал". И Трифонов наистина продължава напред. Следват работа в Драматичен театър Н. Й. Вапцаров, театъра в Благоевград, Театър София, СИФ Бояна, Държавен сатиричен театър, Народен театър Иван Вазов и Театър 199. През 70-те и 80-те години изиграва едни от най-романтичните и красиви персонажи в родното кино, а на театралната сцена го гледаме в Аудиенция, Секънд хенд, Западна Германия – отечество мое, Тя, Правостояща комедия, Детектор на лъжата, Тестостерон. Филип Трифонов е отличен с десетки награди за актьорската си работа, а към почетните отличия се прибавят Почетен гражданин на София, Златна книга и Златно перо. Негови колеги разказват, че той е бил сред най-некомерсиалните личности в професията. Пред 90-те години е карал такси, работил е в строителството, а в последните години от живота си се посвещава на писането на книги и сценарии. Земен, чувствителен и романтичен по своему – образът на Филип Трифонов ще остави вечна следа в българското кино, защото, както казва Йовков – красивите герои са добрите герои, а Трифонов беше красив герой и добро момче. Добрите момчета никога не си отиват. Те остават в мечтите на момичетата, в усмивките на влаковете, в небетата и люляците. Добрите момчета винаги са в нечии очи, в златното на женските коси и се раждат всяка сутрин, за да може обичането да продължи отново. За да може филмът никога да не свършва. Поклон, Ран. Да е лек пътят ти.