Пипилота: Преди 12 години, в зората на интернет, с една приятелка влязохме в лафчето на dir.bg и се представихме като Куку и Пипи. Оттогава си присвоих Пипи, после идеята прерасна в Пипилота и в цяла артистична концепция.
Уики: При мен нещата са сходни. Трябваше ми ник и специално се зарових за нещо, което да е близко до мен и да ползвам като псевдоним. Попаднах на wicked, което е дяволито, лудо, но и малко зло. Разбрах, че wick е прякор на вещиците в някои части на Америка, и така се появи една героиня вещичка и нещата продължиха в тоя дух.
Защо решихте да направите съвместен проект?
Пипилота: Срещнахме се в Пловдив, всяка видя творбите на другата, поговорихме и решихме, че съвместната изложба е добра идея, защото между работите ни има допирни точки.
Уики: Никоя от нас няма опит с експозиции, но понеже имаме по-момичешко виждане за нещата, решихме да си покажем рисунките. И се получи хубава изложба, та чак две.
Какво наложи отделянето в две части?
Уики: Първата част е малко пиперлива и ще я оценят големите хора, докато другата е изцяло от детски илюстрации. Втората изложба включва творби от последните няколко години, рисунки от много книжки, детски проекти и сайтове. Някои от картините са с текст, затова и изложбата се казва Истории. Хрумна ни, че към картинките може да има и нещо допълнително разказано. Дори, ако се загледаш повечко в тях, можеш да бъдеш въвлечен в забавна игра. Изобщо, ще бъде малко интерактивна и занимателна по детски. В един момент детето във всеки от нас се пробужда. Има много големи хора, които остават дълго малки и попиват с все същото любопитство света.
Пипилота: На нещата на Уики много рядко се случва някой да не реагира с ”Ауууу”… Много са усмихнати и слънчеви рисунките им с Еличката.
Защо точно Момичешки истории?
Уики: Защото сме момичета, ха-ха.
Пипилота: Да, а и всяка картина си има някаква история. Това е характерно за илюстрацията – тя разказва. В същото време нещата ни са много различни.
Уики: Това е, защото всяка от нас има много силна индивидуалност, което творчески ни разграничава, но пък емоционално ни събира.
Имахте ли спорове покрай изложбата? Знаем какво става, като се съберат повече жени на едно място.
(поглеждат се и в един глас): Неееее.
Уики: Не сме от момичетата, които се хващат за косите.
Пипилота: По-скоро се притеснявахме много как ще ни се получат нещата. Имаше много организационна работа, която трябваше да се свърши за доста кратко време и се притеснявахме основно дали ще ни отпечатат добре нещата, как ще ги кашират, ще можем ли да ги закачим. За цялата изложба сме използвали само три пирона, всичко останало е закрепено с двойнолепящо, връзвания, карфици.
Пипи, в картините ти се усеща силно източно влияние. Откъде идва?
Пипилота: От Пелевин и Акунин. Много харесвам и двамата автори и, препрочитайки ги, се вдъхнових за всички тези гейши и самураи. Повечето са рисувани през периода, в който стоях вкъщи и гледах сина си Крум, който вече е на година и осем месеца. Имах страшно много време, защото той основно обичаше да спи и да се забавлява, като ме гледа как рисувам.
Защо избрахте да представите нещата си точно в Апартамента?
Уики: Атмосферата тук е много приятелска, освен това е най-близка до нас и решихме, че идеално ще пасне на нещата, които искаме да покажем. Връзват се с мястото, а в мига, в който сложихме картините, ни се стори още по-уютно.
Каква е ролята на Динко Господинов-Градинко във вашата изложба?
Пипилота: Той е много близък мой приятел и приятел на собственика на Апартамента – Пламен. И когато му казахме, че искаме да направим изложба, го помолихме за съдействие – да каже по една добра дума за нас, хаха. Освен това на мен ми беше много трудно да подбера кои работи да покажа и как да ги съчетая. И Динко беше човекът, който ни помогна на трите, каза ни кое би стояло добре, как да закачим нещата. Също беше така мил да напише един чудесен текст, с който да ни представи.
С какво се занимавате извън рисуването?
Уики: Напоследък се занимавам с илюстрация, иначе съм завършила Анимация и общо взето комбинирам нещата. Обичам много да правя игри. Харесвам детските книжки, анимационните филмчета също, а когато двете се съединят, стават забавни игри.
Пипилота: Занимавам се с графичен дизайн вече десетина години. Имаше момент, в който правих доста уебдизайн, но през последните години основно се вълнувам от илюстрацията.
Едното момиче от вашето трио го няма днес, представете я накратко.
Пипи: Еличка е в бизнеса с детски мебели. Прави десени за различни детски столчета, масички и всякакви аксесоари. Страхотни неща. В момента е във фабриката в Китай, за да разгледа продукцията на място. Днес се чухме с нея – похвали се, че ще мине през Пекин, и беше много развълнувана.
Завиждаме й благородно, хаха.
Уики: Тя е много мъничка.
Пипилота: Много мила душа. Много светла.
Уики: Не знам защо я асоциирам с Амели Пулен.
Пипилота: Да, има нещо. Като настроение и в изкуството й, и във външния вид.
Помните ли първото нещо, което нарисувахте?
Уики: Нямам реални спомени, но има доказателствен материал, хаха. Била съм на две години и половина, когато съм започнала да се занимавам с рисуване. На първата си картина съм изобразила фар с лодка и даже наскоро си я гледах и бях изумена как е могло да ми хрумне.
Пипилота: Аз пък обичах да рисувам върху стени, врати, тапети. С това са свързани първите ми творчески изяви.
Какво ви предстои?
Уики: Надявам се, само хубави изненади, но аз не обичам всичко да е известно. Иначе работя върху един приказен проект, който ми е много скъп. И героинята от него – Любка, ми е суперлюбима.
Пипилота: На мен ми предстои участие в една иницатива на Динко, която се казва Remix и има за цел да представи класически художници през погледа на съвременни творци. Аз трябва да представя три картини на Майстора. Но онова, което очаквам с нетърпение, е синът ми да започне да рисува. Това е нещо, което ще ме зарадва искрено.
Изложбата Момичешки истории е в Апартамента, първата част e до 21 май, втората част e от 21 май до 25 юни
