16 март – когато всичко започна
В едно ранно мартенско утро на 1964 в библиотеката на Националния стадион Васил Левски предстои историческа среща. Дамите, които прекрачват прага ѝ, са в приповдигнато настроение, а от елегантните им облекла, букети с цветя и официалните обувки всички разбират, че поводът е тържествен. И той наистина е такъв – на 16 март се провежда историческото първо делегатско събрание за учредяване на Българската федерация по художествена гимнастика към БСФС. Едни от основоположничките и включили се в първото бюро след избора на делегатското събрание са: Надя Ганчева, Иванка Чакърова, Мария Антонова, Мария Хаджийска, Йорданка Дерекова, Ана Чуковска, Берта Калаоре, Веска Харизанова и Станка Пенчева. За първа специалистка по художествена гимнастика е назначена Лиляна Цветкова, а Цветан Георгиев е определен за пресаташе в тази първа изцяло женска колегия. Художествената гимнастика набира изключително бързо популярност в страната, като само година след основаването на федерацията, родните гимнастички имат и първата си изява. В Прага през 1965 на Световното първенство нашите национални състезатели Мария Гигова, Румяна Стефанова и Юлия Ганчева се представят отлично, а легендарната и обичана от мнозина Мария Гигова освен шесто място в многобоя печели и симпатиите на публика и жури, като е обявена за най-грациозната гимнастичка на форума. След това впечатляващо представяне успехите на българската художествена гимнастика вървят все по-стремглаво към своя връх.
Ерата на "златните момичета" и времената, когато "Нешка няма грешка"
Периодът от 1976 до 1999 остава паметен в българската спортна история. Националният ни отбор по художествена гимнастика под ръководството на Нешка Робева не просто бележи победи – той кара хиляди българи да се гордеят и да скандират с пълно гърло – "златни сте!". Състезателките през този период си печелят псевдонима "златните момичета" заради многобройните си златни медали и титли, донесени на страната. Адриана Дунавска, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Илиана Раева, Лили Игнатова, Мария Петрова и Юлия Байчева се превръщат не просто в успешни състезателки – те стават звезди и любимки на българската публика. За този период момичетата печелят 14 шампионски титли от световни първенства, 14 шампионски титли от европейски първенства, 5 титли от световни и европейски купи и 2 вицешампионски титли от олимпийски игри. В целия свят се заговаря за българската художествена гимнастика и заедно с вечните ни конкуренти от Русия нашата школа остава в историята като легендарна. През 1979 Илияна Раева смайва всички с изпълнението си на бухалки на Световното първенство в Лондон и грабва златен медал. Същото прави и Кристина Гюрова, която взема златото за изпълнението си на въже. На Световното в Мюнхен през 1981 Анелия Раленкова печели абсолютно безапелационно златен медал в многобоя, а второ място си разделят Илиана Раева и Лили Игнатова. От Европейското във Флоренция през 1986 Лили Игнатова и Бианка Панова си тръгват като европейски шампионки, а на Световното във Варна на следващата година Бианка Панова печели всичките златни медали и всичките ѝ оценки са кръгло 10. Подгласнички са ѝ Адриана Дунавска и Елизабет Колева – стълбичката отново е българска. От 1992 на сцената изгрява още една абсолютна звезда – Мария Петрова. Тя има своите победи, но след 1992 сякаш започва истинската ѝ и заслужена слава. На Европейското в Щутгарт тя печели златен медал. Следва златен медал на Световно първенство в Аликанте през 1993, отново злато на Европейското първенство в Солун, злато на Световното първенство в Париж и отново злато на Европейското първенство във Виена през 1995. Мария записва името си със златни букви в историята на българската художествена гимнастика, която става все по-любим спорт на всички фенове и не спира своето развитие.
По пътя досега
Огромен отпечатък в родната ни художествена гимнастика оставят редица от златните момичета, които избират да предадат знанията си и като треньори на следващите поколения. Своя отпечатък в историята на спорта оставят Илиана Раева, Бианка Панова, Ина Ананиева, Адриана Дунавска, Камелия Дунавска, Диляна Георгиева, Румяна Стефанова, Райна Афионлиева, Юлия Байчева, Красимира Филипова, Жулиета Шишманова и др. През последните години поводи за гордост ни дават „златните момичета“ на неподражаемата Илияна Раева, Ина Ананиева, Весела Димитрова, Бранимира Маркова, Вяра Ваташка, Валентина Иванова. Всички помним бленувания и изстрадан медал от Олимпийските игри в Рио през 2016, когато Михаела Маевска, Християна Тодорова, Ренета Камберова, Цветелина Найденова и Любомира Казанова спечелиха бронз, но за нас – техният медал си беше чисто злато. През 2019 ансамбълът ни в състав Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова печели сребърен медал в многобоя на World Challenge Cup в Гуадалахара, като през същата година ни носят и сребърен медал във финала на пет топки от Световното първенство в Баку, Азербайджан. Съчетанията им стават все по-трудни и спиращи дъха, а нас ни обзема все по-голяма гордост, че сме част от тези успехи, дори и пред телевизионния екран. Малко преди 8 март, след впечатляващите четири медала, един от които злато за Боряна Калейн във финалите на уредите в първия за 2021 турнир от веригата Гран При по художествена гимнастика в Москва, ние можем да кажем само – браво, момичета! Женската сила и красота винаги са движели света напред, а когато сърцето е на шампиони, сме сигурни, че успехите тепърва предстоят.