Пътешествието му обаче е назад във времето – към мрачните ’90 години у нас. Героите са санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи проститутки и тъжно-хитри цигани. Те кръстосват страниците, докато разказвачът бере малките цветя на своите чувства.

"Монго и други работи е чиста носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит", разяснява Терзийски.
С писането си той показва именно колко шарен е светът, преминал през очите на поета-художник, преминал през сърцето му, което умее да се трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в Монго и други работи са колоритни, но и контрастни, като близкото ни минало.