Halcyon (Beautiful Days)
Изваждаме тази отнасяща композиция от албума с (безкрайно) поетично заглавие Walking Cloud and Deep Red Sky, Flag Fluttered and the Sun Shined. Малко парчета могат да носят толкова ясен аромат на пролет, слънчево безвремие и любов, както това. И понеже при MONO нещата винаги са преднамерени и концептуални, винилът с албума пристига с оригами хартия и указания как да я сгънете като жерав.
The Hand that Holds the Truth
През 2014 групата направи поредния си експеримент – издадоха два албума наведнъж. Въпреки близкия стил и огледалния дизайн, The Last Dawn и Rays of Darkness са почти диаметрално противоположни – единият е тих и мечтателен, докато другият дълбае в меланхолията и тъгата. Това парче е сред прикрито мракобесните включвания, а почти блек метъл вокалите на Тецу Фукагава от Envy правят финала му особено наситен.
Dream Odyssey
Една от най-прелестните композиции в недооценения албум For My Parents, която неслучайно прозвучава и на тематичния Meltdown в Лондон през 2018. Всички групи на фестивала са избирани лично от идеолога му – Робърт Смит от The Cure, и изобщо няма да се чудите защо тези японци са му така на душа, като чуете Dream Odyssey.
Breathe
Юбилейният албум Nowhere Now Here е както напомняне, че празнуват 20 години от създаването си, така и уверение, че изобщо не смятат да спират и да полегнат на старите си лаври. Такаакира е работил внимателно върху новия им звук, в който има красива класическа музика, мъничко електроника и много космически пост-рок, а в Breathe за първи път чуваме и гласа на басистката Тамаки Куниши. Общото усещане от парчето е като сватба на Анжело Бадаламенти и Slowdive, японски саундтрак към несъществуващи серии на Туин Пийкс и намигване какво ни очаква в София през април.
MONO свирят с Årabrot и Jo Quail в Mixtape 5 на 23 април от 20:00 за 40лв от bilet.bg
