I Ain’t Worried

OneRepblic

Групата вади хитачки още откакто за пръв път скачат на сцената през 2003 и очевидно не са загубили своя груув. I Ain’t Worried е кратка, върви с бързи темпове, куката е солидна, а цялостната рамка – пристрастяваща. Закача се като една от водещите песни на Топ Гън: Маверик, където виждаме Том Круз 30 години след първата лента, която го изстреля сред топ актьорите в Холивуд.

Cracker Island

Gorillaz

За това парче любимите ни Gorillaz се свързват с басиста Thundercat и седмица поредна тракът не спира да гърми от слушалките ни. Cracker Island е шумен експлозив, който ни засича за фънк танци. Тежкият бас под спокойните, но клатещи главата вокали се избистря до пясъчния синт още от самото начало.

Mr. Percocet

Ноа Сайръс

Сайръс обича да огъва жанрове и с последните си попадения ни пуска по пързалката на собствените си разочарования, но да се чувстваме ли виновни, че ни харесва, когато е толкова добре изпято? Парчето е вихрушка от поп звуци и кънтри линии, а певицата вади емоции от своя дълбок кладенец, за да ни даде всичко, което очакваме от нея.

Bumblebee

Дора Джар

Суперсилата на Джар е, че е влюбена във всички, и сигурно затова е толкова лесно и ние да се влюбим в нея. Или поне в песните ѝ. Обича романтичните абсурди, а тук по магнетично-психеделичен начин обяснява, че иска да е бръмбар над слънчева китара и перкусии.

Sheluvme

Tai Verdes

Понякога човек има нужда от доза серотонин и sheluvme прави точно това с мозъка ни, докато доста комерсиално се забива в плейлиста ни. Аренби вибрации дишат един въздух с инди поп, за да излезе със слънчев вкус и еуфорията, която чувстваме, когато някой отговаря на чувствата ни.

TV

Били Айлиш

Пропускаме ли въобще, когато това момиче изкара нещо ново? Преди няколко седмици ни заля с EP, което кръщава Guitar Songs и отправя укор към интернет пространството, докато куп злини се мотаят между хората в истинския свят. Звучи укорително, но в TV не пропуска да обвини и себе си. Треперещият ѝ глас върви по акустична китара, а накрая се присъединява и публиката от Манчестър, която чува песента за първи път и започва да повтаря репликата Mayble I’m the problem. Знаем, че Айлиш не обича да пише текстове, но винаги ѝ се получава толкова добре, че всеки да се припознае в думите ѝ.

Second Single Bed

Кейти Грегсън-Маклеод

Понякога не разбираме защо някои артисти са толкова подценени. Като Кейти например, която е абсолютно хипнотична със силен текст, дрийм китара и разпознаваем тембър. Second Single Bed е първият къс, който попадна в плейлиста ни, но вече тичаме за още и чакаме повече.

Maybe It’s My Fault

WILLOW

Ритъмът ни хваща неподготвени, но с танцуващите барабани бързо влизаме в темпото и дори кривата китара не може да ни извади от него. В последния си албум lately I feel EVERYTHING певицата ни приклещи с поп пънк звучене, което спокойно можеше да играе по китарите на Deftones или Менсън и тук продължава в същия дух. Но гласът ѝ е заразителен, а мрачните пътища се превръщат в прашни по алтърнатив-метъл знаците, събрани в 2 минути и 39 секунди.