На друго място

Атанас Атанасов представя нова серия картини и обекти, рисувани върху камък, в които тематизира феноменалното, семантично и структурно – пластично присъствие на енигматично затворени в камъка енергии и съдържания, скрити светове.

Защо така обсебващо ни привикват и задържат в себе си картините на Атанас? Какво ни обещават те?Тези картини ни приласкават лъжовно в своята предметна, материална определеност, в привидната разпознаваемост на пейзажните мотиви, за да ни отведат тихо, завладяващо на друго място… Място – нереално, свъхреално, на съзерцание и бленувано метафизично очакване. След виртуозно постигнатата визуална илюзия, с елегантна недоизказаност и очарователни изненади, да ни изгубят в безпределното и неназовимото, в тайните отвори и сенки на камъка.

Атанас е художник, който може да ни разходи, по пътеките на въображението, да ни разтвори в светлината на утринта и да ни скрие в тайните на сумрака. Атанас е художник, който може да ни поведе след себе си по линията на хвърлената сянка от камъка върху дланите на земята и очите на небето.

-Станислав Памукчиев

„На друго място“ – Станислав Памукчиев подсказа заглавието на тази изложба, без да подозира. Много точно определение, за това което се опитвам да правя. Другото място е там, където искам да бъда – отвъд познатия пейзаж, скрито в дълбочината на камъка, там, където повърхността се пречупва, образът преминава в друго пространство, навлиза в друго измерение, материалността се стопява и се превръща в сянка, в отражение. Камъкът е едновременно обект на изображението и платно на картината, повърхност и скрити пространства в дълбочината.

Технологичното предизвикателство да превърнеш двуизмерното живописно изображение в триизмерно пространство, да използваш дефектите и релефа на камъка за ориентир, се редува с добре познатата темперна техника, където процесът от години е рутинен и овладян. Затова беше много забавно да се оставя случайността да ме води. Заведе ме „На друго място“.