Занимавахме се с разни други проекти. Освен това предишният ни звукозаписен лейбъл се сгромоляса и ни отне известно време да си изберем нов. Всеки нов албум е ново предизвикателство, но със сигурност се забавлявахме повече, докато правехме Punkara, отколкото като записвахме предишния – Tank (2005).
Работили сте с много музиканти през годините. Кои са основните играчи в Asian Dub Foundation в момента?
Ами доста се сменят. По Punkara работихме главно аз, Sun-J, Babu Stormz, но Aktarv8r, Ал Румджейн и Cyber напоследък също пишат много от музиката на ADF.
В момента сте на турне в Европа. Къде ви е любимото място за концерти?
Есауира в Мароко. И рок фестът във Фуджи, Япония.
Ясно е, че много обичате Япония. Скоро бяхте там на турне, как мина?
Фантастично, както винаги. Свирихме два пъти на главната сцена на Fudji Rock и накрая бяхме закриващата банда за фестивала.
Готини ли са японските фенове? По-добри ли са от европейците?
Не обичам да правя такива общи изводи. Всеки концерт е различен и публиката също.
Кое е най-голямото ви вдъхновение като музиканти?
Твърде много неща ми идват наум. По-лесно ще ми е да кажа какво не ни вдъхновява.
Политиката?
Политиката НЕ Е вдъхновяваща. Впечатляваме се от обикновените неща в живота, от света такъв, какъвто го виждаме през нашите очи.
Кое е по-важното – самата музика или нейното послание?
Не виждам разлика между двете, вървят заедно.
Мислиш ли, че вашето социално и в някакъв смисъл политическо послание прави музиката ви по-популярна сред хората? Или пък донякъде ограничава броя на феновете ви?
Нямам представа, не се занимавам с проучване на пазара. Ние просто пеем за реалността, каквато я виждаме и усещаме.
Как се е променил звукът на Asian Dub Foundation през годините според теб?
ADF е банда, в която най-важни са разнообразието и балансът между различни елементи. В Punkara има по-малко олд скул джънгъл и речитативи и повече китари и пеене. Освен това доста сме се отдалечили от традиционния стил Bhangra.
Преди около две години направихте серия пърформанси, наречени Кадафи: Жив мит. Каква беше реакцията на пресата и на феновете?
Пресата се отнесе доста враждебно! На феновете ужасно им хареса!!!
Планирате ли в близо бъдеше да направите отново нещо подобно?
Не, не и като Кадафи. Но ще е добре да запишем още някой саундтрак към филм например.
Asian Dub Foundation има голяма група фенове във FaceBook. Какво ви е отношението към този вид социални мрежи, вие използвате ли ги?
Те станаха част от ежедневието. Това е същото като да ме питаш дали използвам телефон и какво ми е мнението за него.
Как се отнасяте към това, че цялата ви дискография е само на някоко клика разстояние в мрежата? Кражба ли е безплатното сваляне? Или бърз и лесен начин думите ви да стигнат до много хора?
Не бих го нарекъл кражба, но със сигурност не прави живота ни по-лесен. Всички трябва да се нагаждаме към новата реалност.
В Лондон не е особено топло и слънчево, радвате ли се, че сега в Бургас ще свирите на плажа?
Да, предишният ни концерт в България беше страхотен! Наистина се вълнуваме да дойдем отново.
Как минава един обичаен ден на голямото семейство Asian Dub Foundation?
Нямаме обичаен ден! И не искаме да имаме!
Япония винаги е била важна за Asian Dub Foundation. Въпреки че би било някак логично бандата да получава най-солидна подкрепа от феновете в Индия и Пакистан, именно в Страната на изгряващото слънце социално-музикалните активисти се ползват с особени преференции. Няколко месеца преди фантастичното си включване във феста Fuji Rock, Asian Dub Foundation представиха новия си албум. Но не както обикновено – с могъща рекламна кампания в световен мащаб, а почти тихо и незабелязано, минавайки през Traffic – японски ъндърграунд лейбъл със завидно стилен каталог (там са UNKLE, Underworld и The Orb). По сравнително непотвърдена информация останалата част от човечеството ще посрещне официално Punkara едва през октомври – наистина Азия е преди всички.
Съвсем в синхрон с очакванията шестият студиен проект на Asian Dub Foundation пулсира с ритъма на свещената река Ганг, с растамански напеви, пестеливо употребена електрическа китара и много урбанистични бийтове. Няма как да сме сигурни дали работният процес по Punkara наистина е бил по-забавен от записите на предшестващия го Tank, но албумът категорично е по-етно наситен, с плавно преливащи песни – някъде по средата между племенната мистика и градското ежедневие. Наред с наистина хубави попадения като Speed of Light и откриващото Superpower срещаме и фриволен кавър по No Fun (от едноименния дебют на The Stooges), в който азиатските елементи някак лесно се връзват с реге включванията и гласа на Иги Поп, припяващ ”No fun my babe no fun” с неподражаемия си гаражен рок вокал. В Target Practice има допълнителна доза динамика и дори нещо като агресивни китарни включвания, но със сигурност основното послание в Punkara е както винаги позитивно. Албумът върви наистина добре с голям летен джин с тоник, но пък не се съмняваме, че и на октомврийската си световна премиера ще прозвучи достатъчно свежо.
