Хаха, ами, това е да кажеш хоп!, преди да си скочил. Усещането впоследствие никак не е приятно. И това интервю бе такова изхвърляне – бяхме помислили, че сме на етап да започнем снимки… но нещата се промениха. Все пак четири години по-късно изпълних обещанието си.
Много е приятно, че във филма виждаме хора като Миленита, Радослав Парушев, Андрей от Cotton Records и всякакви други градски герои, а не онези двайсетина актьори, които са във всеки друг български филм и сериал.
Искам да изненадам хората, а не мога да го постигна с поредната роля на братя Бахарови или някой от другите популярни в момента актьори. Тук не става въпрос за професионални качества – те са много добри, някои от тях дори са ми приятели… и вероятно много от тях биха участвали при същите условия, без пари. Въпреки всичко държах дори малкото актьори, които ползвам, да са непознати от новите филми и сериали.
А кои са тези актьори?
Христо Петков, който играе Гладкия, и Димо Алексиев, който играе министъра – и двамата са много търсени театрални актьори. И по-възрастните актьори – Юлиян Ковалевски като Мустака, Йордан Биков като Стария Ковач. Ааа, да не пропускам Ива Гочева – нея обаче познавам отдавна и я взех не защото е актриса, а защото ми е приятел.
Лесно ли се работи с непрофесионални актьори?
Ако са подбрани правилно и конкретно за ролите, ако нямат свян от камерата и изпитват любопитство към това да играят, всичко става лесно. Те нямат причина да играят фалшиво – дори са много по-правдоподобни. Милена (Николова-Миленита) например си е щура млада жена, това є идва отвътре, което е много по-добре от актриса, която да се опитва да играе щура млада жена.
Колко от хората във филма са ти приятели и колко от тях са избрани чрез кастинг?
Всички са приятели, но на всички направихме проба на камера. Реално няма такива, които са каствани специално.
Защо реши да правиш инди филм, а не да следваш пътя на всички останали – с финансиране от спонсори или от Националния филмов център?
Нямам нищо против субсидиите. Кандидатствах и във Филмовия център, после два пъти пробвах и в БНТ. Тази история обаче не вълнува държавните институции. Осъзнах, че тотално се разминавам с разбиранията на онези хора за разказ, за герои и диалог. Съответно аз или трябва да пиша сценарии, които ги вълнуват, което не искам, или трябва да се откажа да кандидатствам. Ходът на инди филма е по-скоро израз на отчаяние. В крайна сметка не беше лесно, обаче пък беше невероятно преживяване. Изведнъж разбираш, че не си сам, че много хора са готови да ти помогнат. И че животът е прекрасен.
Наистина е невероятно как с помощта на приятели и бюджет от някакви си десет хиляди лева може да бъде направен такъв филм!
Може би е малко подвеждащо – тези десет хиляди лева бяха нужни, за да може филмът да бъде докаран до един финален вариант. Иначе – има допълнителни разходи покрай кинокопията, разпространение, реклама… Но имам възможност дори с тези допълнителни разходи пак да съм първият, който ще спечели от филма си повече пари от вложените. И Мисия Лондон, и TILT, и Love.net имат много добри печалби, които обаче са една малка част от парите, вложени в направата на филма. Парадоксът е, че този инди филм може да се окаже първият успешен комерсиален проект в България.
Както разбирам, скоро ще се появи и второто издание на твоята книга Лора от сутрин до вечер, от която тръгна всичко.
Книгата вече е в книжарниците. Илюстрациите на Ясен Григоров все още са си там – няма как да се разделя с тях, те са страхотно попадение. Второто издание обаче върви без диск.
Защо реши да използваш различна музика за филма, а не да заложиш на парчетата, които бяха своеобразен саундтрак на първото издание на книгата?
Причините са две. Първо – защото мина много време. Онези парчета са си хубави, но повече пасват на своето време. Втората причина е, че при филма търсих конкретни парчета, които да подхождат на случките. И нямаше как механично да пренеса музиката от саундтрака на книгата. Включили сме парчета на Bluba Lu, Leepra Deluxe, Белослава. Отделно Миленита направи композиции конкретно за някои от епизодите, Виктор Стоянов пък направи истинска филмова музика. Когато избирах саундтрака на книгата, ми помагаше диджей Chaves, а сега много помогна Миленита. Всички парчета могат да бъдат свалени от сайта.
Мислил ли си за продължение на книгата?
Честно казано – не. В момента имам някакви идеи в главата, нахвърлял съм бележки – по-скоро за сценарий, а не за книга. Давам си сметка, че това няма да е продължение на Лора от сутрин до вечер, но духът на този град ще присъства винаги в нещата ми.
А много хора твърдят, че София няма дух…
Всеки град има дух, въпросът е да обикнеш града. Не разбирам хора, които живеят в София, но казват, че не я обичат. Ето – друм, ходи където искаш. Светът е огромен, има фантастично красиви градове, много по-красиви от нашия, но духът е нещо друго. Още от тийнейджър любимото ми занимание е да ходя по софийските улици, да срещам хора и да откривам места от града, не мога да си представя как бих могъл да го мразя.
Лора от сутрин до вечер е по кината от 3 юни
