От колко деструктивни съзидатели се състои екипът ви?
Групата ни непрекъснато променя състава си. В момента всички сме студенти в български университети. Нямаме никакви полови и възрастови предразсъдъци. Единственото по-лесно от това да влезеш в групата ни, е да излезеш от нея. 

Мислите ли да напуснете някога зоната на анонимност?
Да не се знае кои сме стои в основата на работа ни. Не е нужно да си известен, за да правиш нещо полезно. Това е задължение на всеки от нас в името на обществото. Развитието на заобикалящия ни свят е отговорност, която трябва да поемем, без да очакваме лични облаги в замяна.

По-лесно ли е да правиш изкуство извън пределите на страната ни? 
Да правиш изкуство в България е в пъти по-лесно, отколкото в чужбина. Най-малката предпоставка са природните дадености. Но не само разнообразният релеф и уникалната природа, ами и това, че тук хората сме много по-топли и усмихнати. Имаме страхотно чувство за хумор. Искреността, с която се радваме на красивите неща, е най-силният ни мотив да продължаваме. Трябва да си наистина добър, за да впечатлиш с изкуство такова гъмжило от талантливи и мислещи хора. Както и да не спираш да работиш, и да си подготвен, че няма да получиш материална награда за труда си. 

Казват че изкуството е битка – каква е вашата? 
Гледаме на работата си като на дълг, с който да допринесем за развитието на средата, в която живеем. Единственото, което може да се нарече битка, е борбата ни с мързела, със страха и с егото – опитваме да се приемаме едни други, независимо колко различни сме всъщност.

Акцията, с която привлякохте за пръв път внимание бе паметникът на съветската армия. Отзвукът бе чутовен, а летвата високо вдигната.
Предполагахме докъде може да се стигне, но никой от групата не смееше и да помисли, че вниманието ще е толкова голямо. Каквото и да правим гледаме да надскачаме себе си. С проекта В крак с времето обидих­ме много хора. С всеки нов проект недоволните стават все по-малко. Това си е надскачане. Впечатлихме се обаче от това, колко малко хора знаят какво реално увековечава този паметник. София има много по-големи проблеми от боядисването на “паметника на освободителите ни от турско робство” в каквото също бяхме обвинени.

След В крак с времето последва…
… преправихме една Лада, превърнахме полицейска караулка в беседка, направихме интериора на едно заведение, боядисахме две групи въздуховоди около НДК, направихме сцени за улични музиканти, сложихме надпис ПОЛИЦИЯ на 70 скъпи автомобила в центъра, а в петък вечерта поставихме и последните пет обновени пейки в градинката на Св. Седмочисленици.

Поставили сте предупредителна табела И пак да ги счупят, пак ще ги оправим. Има ли вече счупени? 
За наша изненада – не. Оказва се, че пазим много повече, отколкото сме си мислели.

Фабрика за градско изкуство е…
Нашата работилница. Досега бяхме работили само на улицата, което е много неудобно, защото обикновено използваме много материали и работим повечко дни. Сега, когато си имаме работилница, си спестяваме много от затрудненията, с които се сблъсквахме преди.

Каква музика звучи в работилницата?
Силна! Съседите ни са изключително толерантни и много рядко ни правят забележки за шума. Иначе всички в групата сме много различни и слушаме наистина всякаква музика. Ако чалгата също беше музика, то тогава щеше да е единствената, която не се слуша в работилницата.

Има ли вече други като вас?

Доста преди нас действат Трансформатори. Те са много готини и проектите им са впечатляващи. Все още не сме чули някой да се е вдъхновил от нас. За съжаление, защото това е една от основните ни идеи.

Вратата сама по себе си е силен символ. Вашата врата – онази, която краси ул. 6-и септември, тя какво точно символизира?
Всичко, което правим, символизира само едно – ако наистина искаш нещо да стане по-хубаво, то тогава се мобилизираш и го оправяш. Няма да стане с “няма да стане”. Вратата е направена почти без пари, с дъски от бракувани палета, на практика не е нищо особено. Дори, когато я монтирахме, в един момент не бяхме сигурни дали изобщо ще се получи. Много се смяхме, когато човек от групата перифразира мотото ни “Да го беше направил ти” на “Да го беше направил някой друг!” В крайна сметка стана. Минувачи непрекъснато застават пред вратата и се опитват да прочетат какво пише на нея. Цитатът е от Малкият принц. Често хората я снимат и коментират. Тази врата символизира, че и да не можеш, и да нямаш пари, имаш ли желание да направиш нещо, успяваш. Това е символиката на цялата ни работа.

Ако имате силата за кардинални промени из София какво бихте направили?
София е специфичен град. Имаме списък с проекти за него, който непрекъснато се увеличава. Градът е прекрасен и става все по-красив, а центърът е много уютен. Имаме конкретна идея как София да смени напълно облика си и да стане пример за Европейска столица – по много евтин начин и със съвсем малко промени. Силно се надяваме да реализираме този проект колкото се може по-скоро, като не губим представа за реалността, разбира се. При първа възможност, когато ни бъде обърнато внимание от съответните институции, бихме споделили идеята си и бихме се радвали да се захванем с нейната реализация. За това обаче, ще трябва да поработим още. На този етап всичко, което кажем ще са празни приказки.

А по-конкретно, какво се задава на вашия хоризонт?
Ако е стойностно и си заслужава, ще се чуе.

Още за Destructive Creation ще намерите тук