Наблюдателни екземпляри

Тази ранна неделя е слънчева и студена. На входа на Южния парк ми подават бинокъл и влизаме из алеите като в жива енциклопедия. Елате и вие на тази нова градска разходка.

Страхил Пеев и Георги Камов са "бърдъри" – хора, които наблюдават птици. Малко след като се запознават, един ден Страхил праща съобщение на Георги, че има идея да правят неформални разходки за други ентусиасти. Същият следобед откриват фейсбук страницата Sofia Bird Walks, а на логото ѝ каца любимата на Страхил чайка. Харесва ги от години, защото да забележиш деликатните подробности, които разделят видовете в семейството, е трудно и вълнуващо. Днес двамата са малко изненадани колко бързо са запълнили местата за първата разходка, което ги кара набързо да организират и втора в същия вчерашен ден. Целта им е да правят срещите веднъж месечно като всеки е добре дошъл, дори за пръв път да обръща поглед нагоре. Когато не посочват пернати на живо, го правят онлайн на страницата си – пускат информация за градски видове или анкети за любимци (около Оскарите имаха гласуване за най-добра птица и най-добра поддържаща птица).

Черешарка

За да усетим това, което правят бърдърите, излизаме заедно на малка разходка в Южния парк. Неочаквано на входа са трима: Симеон, 8-годишният син на Георги, също е тук. Сони, както го наричат, е "скритата лимонка" в групата и активен неин член, оборудван с топла шапка, бинокъл и фотоапарат. Малкият е истински запален – в следващия час и половина понякога за момент го губим от поглед, когато влиза в някакъв храст, за да намери най-добрия ъгъл за снимка на черешарката отгоре. После се доближава към нас и се включва с някой факт за видян току-що вид или за рядка характеристика на оперението.

Горска зидарка

Минути след като се запознаваме, Страхил сочи някъде назад – близо до далечните блокове току-що е кацнал сирийски пъстър кълвач, а Георги вади телефона си, защото има приложение със списъци на всички видени от него видове. Само секунда, как изобщо се разпознава птица от другия тротоар? В случая – по плавния полет, един от знаците, по които да се ориентираш. Малко след това двамата чуват зелен кълвач, започват да се оглеждат и всички притихваме. За миг сякаш някой е усилил от копчето звуците наоколо – във всяка песен има какво да се чуе, стига да я разпознаеш. Голямо удоволствие е да можеш да разплетеш тази симфония и, следвайки следата, да видиш и самата птица.

Дългоопашат синигер

Доста активни в момента са и синигерите (хващаме с поглед четири: голям, син, лъскавоглав и дългоопашат), които, обяснява Страхил, вече търсят партньор и обикалят всяка пролука, за да си намерят дом. Когато след зимуването се върнат други видове, най-добрите имоти вече ще са заети. "Радвам се на всички птички, които ни търпят шума и замърсяванията", казва той. Разбира се, градът не е отличен хабитат, но птиците го избират по ред причини. Зеленоножката и зеленоглавата патица например изглежда се чувстват доста добре край малките езерца в парка.Зеленоглава патица

Ходът ни в наблюдение е толкова характерен, колкото на хвърчащите в небето: на всеки няколко крачки спираме, за да видим какво мърда в храста, малко по-нататък млъкваме, за да се ослушаме, или дълго търсим с бинокли, насочени нагоре, жълтоглаво кралче. Е, добре, те го виждат веднага, аз така и не успявам – това е най-малката птица в Европа. Двамата са търпеливи учители, така че питам директно: как някой да подхване това ново хоби, когато дори за да започнеш, са ти нужни всички тези знания? Цялата работа звучи малко застрашително – "тук нещо цъка, може би е сврака; тази червенушка не е много ярка, може да е млада". Според тях затова е най-умно да се включиш в група на живо: щом някой ти обясни как да боравиш с определител на птици, посочи ти накъде да гледаш и какво виждаш, всичко става по-лесно. Да ги наблюдаваш става най-добре, ако си в ято от себеподобни. Георги обяснява, че е интересен вариант за хоби. За него самия това занимание е отпускащо, дори да му отделя само по 15 минути дневно (Страхил пък работи в центъра на града и постоянно забелязва всякакви хвъркати граждани). Звучи малко като медитация, нали и тя идва със същите инструкции: забележи какво има около теб в този момент; какво чуваш, какво виждаш; не мисли за друго.

Червенушка

През кръгчето на биноклите ни минават цяла редица видове. Странно е да ги гледаш така – изглеждат толкова близо, че за момент очакваш да чуеш дращенето на ноктите им по ствола. След час и половина вадим равносметка от приложението: 23 вида за тази разходка, докато Страхил и Георги разказват истории за наизустени в детството определители, за пътувания из всякакви страни в търсене на екзотична птица и за учудването колко различни хора са дошли на първата разходка ("имаше и преводач от японски", вмъква впечатлен Сони). Любопитни са какво ще им донесат следващите срещи с ентусиасти в София. Разделяме се и с друго симпатично откритие – че когато си в парка, всъщност си на гости на любезни домакини, които и ще ти попеят за привет.

Sofia Bird Walks са на @SofiaBirdWalks във фейсбук, където скоро ще обявят дата за разходката през март