Заснетият отразък от Вселената всъщност е миниатюрен: приблизително с големината на песъчинка, поставена на една ръка разстояние от наблюдателя. Въпреки скромните си размери, инфрачервената фотография прелива от смайващи детайли на светове, които никога досега не са били достъпни за човешки очи.
Снимката всъщност е съставена от изображения с различни дължини на вълната, заснети в продължение на повече от 12 часа: постижение, което би отнело седмици на досегашния оптичен първенец, телескопа Хъбъл. По-интересното е, че фотографията ни предлага поглед в миналото, тъй като трябва да вземем предвид скоростта на светлината и отдалечеността на наблюдаваните обекти. Поради тези фактори виждаме SMACS 0723, както е изглеждал преди 4,6 милиарда години.
Огромната маса на галактическия клъстер действа като гравитационна леща. Това явление се получава, когато даден космически обект има толкова голяма маса, че гравитационното му поле действа като гигантска лупа, изкривявайки светлината на обектите зад него. Купът от галактики в случая пречупва лъчите на системите и галактиките, които се намират още по-далеч от нас, като по този начин ни помага да ги заснемем по-ясно.
Тепърва предстои учените да определят размерите, възрастта и състава на въпросните галактики. Самият факт, че това изобщо е възможно, е изключително постижение за съвременната наука, а междувременно телескопът Webb продължава мисията в търсене най-старите галактики във Вселената.
Това изображение е една от първите цветни фотографии, заснети с телескопа – останалите ще бъдат излъчени на 12 юли тук.
