Странна работа – почти непознат в Европа, Самюъл Бийн е голямо име в Северна Америка. Постига това без скандали, колаборации с хип хоп знаменитости или шок рок, а по абсолютно противоположен начин – с ненатрапчив фолк рок (в който има и кънтри, и блус, и щипка поп) и спокоен семеен живот (жена и пет дечица). Въпреки това, Iron & Wine стои далече от местната кънтри сцена, например, чувствайки се далеч по-удобно в странното пространство между алтернативния ъндърграунд и откровения мейнстрийм. Бийн записва за някои от най-великите инди лейбъли, съществували някога (4AD и Subpop), но също така свири на Lollapalooza и регистрира чудесни позиции в Billboard. Между дебютния The Creek Drank the Cradle от 2002 и излезлия през 2011 Kiss Each Other Clean има повече прилики, отколкото разлики – все така усещаме силното лирично и инструментално присъствие на брадатия поет с китара и кадифен глас, който разказва красиви, сантиментално-лични мелодии, но пък с годините музиката неминуемо се променя от чистия фолк рок към малко по-стандартен поп с леки джаз вметки.
Призраците
“След всички трудности по предните два албума, този беше почти като подарък за самия мен”, казва Бийм с нещо като извинение за “тревожното напрежение” в иначе адски успешните The Shepherd’s Dog и Kiss Each Other Clean. Ние не сме засекли същото напрежение при слушането им, но пък усещаме новооткритото спокойствие в Ghost on Ghost. В него леко съжителстват ефирен фолк, акустичен поп, джаз, ритъменблус (пишем го така, за да не го бъркате с онова нещо, което днес се нарича аренби). И докато в Winter Prayers и Joy чуваме най-вече соло артистa Бийм, то в Caught in the Briars и Low Light Buddy of Mine вече усещаме Iron & Wine като една истинска група. Последното не е случайно – този път заедно с брадатия композитор действат още 12 инструменталисти и вокалисти, а Роб Бъргър от Tin Hat Trio e помогнал много за аранжиментите и струнните партии.
Ghost on Ghost на Iron & Wine можете да поръчате тук
