Какъв беше моментът, в който реши да преминеш от психиатрия към литература?
Напълно нормален. Сега, години по-късно, аз самият се изненадвам, че се случи толкова естествено и спонтанно. Просто реших, че писането ми харесва повече и че животът е прекалено кратък, за да не се опитаме да правим това, което ни е приятно.
Как започва денят ти, обичаш ли да пишеш сутрин?
Обичам да започва рано. Невинаги е възможно, но аз съм по-продуктивен в началото на деня, отколкото на финала му. Мразя да сядам да пиша в късното утро или следобед, макар че понякога съм го правил.
Щом седнеш на бюрото, имаш ли нещо, без което не можеш да пишеш, специален предмет или химикалка?
Една моя мания е винаги до мен да стоят гумички… въпреки че никога не пиша с молив. Ако ги няма гумичките, изобщо не мога да пиша – дори на компютър!
За теб кой е най-добрият разказвач в киното? Гледал ли си напоследък нещо, което да те впечатли?
Наскоро гледах Любов на Гаспар Ное и ми хареса. Обичам трилъри и имам толкова любими, че не мога да ги изброя. Никога не ми омръзва да гледам Психо, Световъртеж, Прозорец към двора и Птиците. Така че вече можете да се досетите кой е един от най-добрите разказвачи на истории в киното – Алфред Хичкок. Другият е Стенли Кубрик.
Предстои ти среща с читателите в София. Вълнуваш ли се на такива събития?
Срещите ми с читателите винаги са били специални за мен, а днес вече могат да се осъществят по различни начини, защото контактът е улеснен от интернет. Хората ми казват невероятни неща. Обикновено питам всички кой от романите ми им е любим и въпреки че повечето казват някое заглавие, има и такива, които отговарят: "Трудно ми е да избера… не мога… всички ми харесват, всеки си има свой стил".
А обичаш ли да пътуваш? Имаш ли любимо място, страна или град?
О, мразя да пътувам. Пътуването, особено в наши дни, се е превърнало в умален модел на безпокойство и агония. Естествено, заради работата ми като писател ми се налага да пътувам много, вече съм обиколил почти целия свят. Предпочитаните ми дестинации са Париж, Лондон и най-вече Ню Йорк, той е моето място. Един град, за да ми хареса, трябва да има от всичко – добро и лошо, живот на ръба и на крайностите.
Кои са необходимите съставки за един добър обяд?
Хубавото червено вино.
Имаш ли любима библиотека или книжарница? Как изглежда?
В това отношение съм еклектик. Любимата ми библиотека би включвала Шекспир, Шекспир и също така нещо от Шекспир.
А личната ти библиотека? Голяма ли е, подредена ли е, какво е най-ценното в нея?
Огромна е и е пълен хаос, но въпреки това за книгите на любимия ми автор (Шекспир, вече го споменах, нали?) има отреден специален рафт. Най-ценната ми книга е един средновековен Апокалипсис, подарък от жена ми за Коледа – представлява много луксозно факсимиле.
Когато искаш да си починеш и да се заредиш, как действаш?
Изключвам от всичко много лесно, стига ми само да изляза от кабинета си и да съм със семейството. Почивката няма особен смисъл, когато работиш нещо, което ти харесва, какъвто е моят случай, но естествено понякога човек се изморява и е добре да почете книга или да изгледа някой филм.
Какъв беше на 7 години? А на 17?
Спомням си, че пишех разни неща, когато бях на 7 или 8 години – романи, разкази, стихотворения. Пазя ги всичките и затова си ги спомням много добре. На 17 се помня по същия начин – пак пишех. Мисля, че все така ще си се спомням, дори да доживея и до хиляда години.
Срещата с Хосе Карлос Сомоса е на 8 декември от 17:00 в НДК, Мраморно фоайе
