Изкуството днес може да бъде всичко – готвене на ястие в галерия или пускане на слух за изчезването на някого. Как да го разпознаем – това е основният проблем, който ще бъде обсъждан по време на срещите. Дали тези произведения ни казват нещо за нас самите като хора, за това къде сме ние и закъде сме тръгнали – това е другият основен дебат, който ще бъде поставен.
Първите няколко дискусии ни запознават с промените в изкуството, настъпили в началото на 20 век и веднага след Първата световна война, които влизат в диалог със съвременните автори. В същината си обаче курсът е фокусиран върху изкуството от 1980 до днес – времето след постмодернизма. Силно внимание е обърнато както на артистите, така и на водещите критици и куратори, на реакциите на публиката към различните изложби.
"Това са имена на автори и движения, които никога не се споменават тук. Дори не съществуват с българската си транскрипция в гугъл. По този начин ние сами се изключваме от световната дискусия, оставаме настрани от нея”, казват организаторите. Няколко от лекциите обсъждат въпроса как промените в изкуството влияят на нашето отношение към другите хора, към миналото и политиката. Заключителната дискусия е посветена на спора между двама водещи философи на 20 век – Жан Франсоа Лиотар и Юрген Хабермас. Докато за първия постмодернизмът е начин на освобождаване от задръжките на историята, за втория съвременните изразни средства по-скоро задълбочават някои проблеми.
Целта е да бъдат обхванати максимален брой арт практики и изразни средства като начини да се атакува политиката или убежденията на хората. Голяма част от лекциите са интерактивни като участниците ще бъдат разделяни на групи, в които да защитават различни тези, или пък ще участват в процеса на обсъждане.